Японецът Сато Фудживара ядял суши и сашими от най-ранно детство. Наистина, той внимавал морските продукти за приготвяне на ястията винаги да бъдат пресни. И дълги години му се удавало да остане... жив и здрав. Но всичко хубаво, както е известно, все някога свършва. В началото Сато започнал да се измъчва от главоболие, а след това често губел съзнание направо на улицата.
Резултатите от сканирането на мозъка на любителя на суши ужасили лекарите: първо, те видели, че мозъкът на Сато е някак си издълбан и не съответства на общоприетите норми. Но не това било главното. В сивото вещество на японеца нещо се движело!
Медиците заявили категорично: нужна е трепанация! Сато въздъхнал и се съгласил.
След отварянето на черепа, хирурзите едва не припаднали: вътре пълзели хиляди малки червейчета! Същите, които изобилстват в прясната риба!
Трудно е да се повярва в това, но действително съществуват червеи паразити, живеещи в човешкия мозък, очите и шията. И макар че днес това заболяване е доста рядко, в древността от него страдали цели страни и народи. Старинните летописи буквално изобилстват с описания на черепни трепанации, по време на които древните ескулапи извличали от мозъка на болните хора ужасни извиващи се паразити. Често тези паразити били представители на т.нар. "кучешка тения". Носители на нейните ларви са овцете. Те обикновено поразяват черния дроб и мозъка на животните, в които образуват мехури с различна големина. Кучето се заразява след ядене на поразени от паразитите вътрешни органи, като в неговия организъм ларвите се превръщат във възрастни екземпляри.
Особено страшно е поражението, което ларвите нанасят на мозъка. В такива случаи походката на животното става неустойчива.
Може ли ларвите на тенията да се заселят в човешкия мозък и днес, както това е ставало в древността? Да, отговарят учените, могат, колкото и зловещо да звучи. Наистина, това става изключително рядко. Много по-често от кучетата днес човек може да се зарази с друга болест. Просто, погалвайки нежно своя любимец, човек може лесно да се зарази с токсокароза, която в тежки случаи води до неминуема слепота. Ветеринарите са изяснили, че нематодът Toxocara canis, за който по-рано учените смятали, че човек може да се зарази само от кучешките екскременти, в изобилие се намира и върху кучешката козина.
Прониквайки в човешкия организъм, нематодът се развива в задната повърхност на очите, предизвиквайки нарушения в зрението и понякога - слепота. В един грам кучешка козина могат да се намират до 180 яйца от този паразит, една четвърт от които дават жизнеспособно потомство. Те са много лепкави и лесно се захващат за ръцете на този, който гали кучето.
През септември миналата година в Беер Шева, Израел, лекарите извлекли червеи от главата на дете! Четиригодишното момиченце страдало от силно главоболие, дясната част на тялото частично изгубила своята подвижност. Лекарите смятали, че причина за болестта е тумор. И едва по време на операцията се изяснило, че в главата на детето се е заселил червей от рядък вид.
"В началото ние мислехме, че това е тумор - разказал по-късно Мони Бенифла, детски неврохирург в болницата в Беер-Шева. - Всяка друга вероятност ни се струваше съвсем незначителна. Но още в началото на операцията разбрахме, че не става дума за раково образувание." След като разтворили обвивката на новообразуванието, хирурзите изяснили, че в главата на момичето се намира червей.
В Израел този плосък хелминт въобще никога по-рано не е бил срещан. В медицинската литература са описани единични случаи, когато той е бил откриван в човек. По правило този паразит се среща само в кучетата и при дребния рогат добитък.
След като червеят бил изваден от мозъка, самочувствието на детето значително се подобрило, главоболието изчезнало, а крайниците възстановили своята нормална подвижност.
Неотдавна жертва на кошмарен червей станал и един жител на руското военно градче Капустин Яр, разположено на неколкостотин километра от Волгоград. Заклетият любител на риболова оцелял по чудо, след като пийнал малко студена вода от Волга. Два месеца по-късно паразитът "сигнализирал" за своето присъствие.
Червеят, предизвикващ заболяването дракункулоза, попаднал в стомаха на мъжа заедно с речната вода, пробил стената на дебелото черво и след дълго пътешествие из тъканите и съдовете се настанил в подкожната тъкан на шията на своя домакин. Здравият до този момент мъж започнал да слабее и да придобива все по-болнав вид за ужас на своите роднини и приятели. Поразен от страшния червей, той изведнъж станал раздразнителен и зъл, оплаквал се от постоянни болки в областта на шията, няколко пъти изпадал в безсъзнание.
Обезпокоените близки на рибаря го завели в гарнизонната болница. Лекарите прегледали болния, направили анализи, но след като не открили причините за заболяването, го пратили да си върви. В медицинските книги нищо не се говорело за този паразит, тъй като се смятало, че той е напълно унищожен още в далечната 1947 година и повече никога няма да се появи в Русия.
По щастливо стечение на обстоятелствата у един от лекарите се оказал учебник, по който някога, когато бил студент, той се подготвял за изпити. В старата книжка между другото се споменавало за някакъв паразит дракункулус, който обитавал мускулната тъкан.
При повторно изследване на шията на пациента било открито подуване с размер на гълъбово яйце, която се появило, по думите на болния, две седмици по-рано. Когато след лек разрез от раничката се показала главичката на червей с млечен цвят, медицинският персонал бил ужасен.
В продължение на час и половина лекарите измъквали паразита, тъй като възрастният екземпляр обикновено достига дължина над един метър. А неговата ширина е не повече от 2 мм и най-малкото неловко движение на лекаря може да доведе до скъсване на червея, което впоследствие оказва отрицателно действие на състоянието на пострадалия. Та нали, както и всеки паразит, разкъсаният червей придобива нов живот.
На един от островите в Атлантическия океан се случило нещо невероятно: след обичайна за тези географски ширини силна морска буря цялото крайбрежие на острова се оказало щедро засипано с мекотели и ракообразни. Тези морски обитатели се оказали напълно приемлива храна за островитяните. Рачетата били използвани за приготвяне на разнообразни ястия, които заменили месните деликатеси в менюто на островните жители. Но скоро се появила опасност, която се криела в този неочакван подарък на природата.
Хората започнали да се оплакват от влошено зрение, а малките деца и подрастващите - да страдат от кокоша слепота, болест, при която човешкото око не различава предметите при недостатъчно осветление. Например при настъпването на сумрака. До момента, в който двама млади мъже, които вече почти били изгубили зрението си, не минали през медицинско изследване на континента, никой не свързвал внезапната епидемия с безобидните рачета.
Диагнозата на лекарите звучала твърде песимистично. И двамата островитяни се оказали със сериозно увреден зрителен нерв, при това, по думите на специалистите, нервите и очните дъна изглеждали така, сякаш били разядени от киселина. По-късно внезапно единият от пациентите получил спазми, слюноотделяне, халюцинации. Половин час след като бил приет в реанимацията, той починал.
Медиците били безсилни да определят причината за смъртта на младия мъж. И само аутопсията и сканирането на мозъчните полукълба довело да разгадаване на този островен феномен. Очната ябълка съдържала в себе си ларви на рядък вид червеи, които живеят в океанските дълбини. А предната част на мозъка вече била станала жертва на инвазията на възрастни червеи с дължина около сантиметър-два и диаметър от три-три и половина милиметра.
Този вид червеи, както твърдят биолозите, паразитират върху мекотелите на морското дъно. Ларвите проникват в тялото на животните, съзряват в течение на 6-7 денонощия и... започват да изяждат своя стопанин отвътре, изтощавайки неговия организъм и хранейки се с жив белтък. След като тялото на мекотелото бъде напълно изядено, възрастните червеи изпълзяват към раковините и се отправят на разузнаване и завоюване на територии за следващото поколение червеи убийци.
За съжаление, почти всички хора на острова се хранели с месо от поразените от паразитите морски обитатели и не било възможно да бъдат спасени, процесът на унищожаване на стъкловидното тяло в човешкото око вече бил необратим. Вероятно желеобразният пълнеж на окото се оказал извънредно удобна и питателна среда за червеите и техните ларви. Но тъй като паразитите растели много бързо, на тях им била нужна още повече храна, поради което те скоро открили наличието на мозъчна тъкан, която им допаднала на вкус. В резултат в течение на седмица човек умирал от мъчителна смърт.
След като опустошеният остров и неговата трагедия получили широка известност, се изяснило, че подобен факт на "изяждане" на голям брой хора има свой прецедент в историята.
(Краят в следващия брой)
