Брой: 37, 14 септември 2017 - Диабетът

Добър контрол и ранна терапия с инсулин

Повече от 220 милиона души в света са болни от диабет. Бремето на диабета се увеличава в целия свят, особено в развиващите се страни, масовото разпространение на заболяването се обяснява с „епидемията” от затлъстяване и липсата на физическа активност. Такива са изводите в док­лад на Международната федерация за диабета. Предполага се, че в следващите 10 години общият брой на починалите от диабет ще нарасне над 50% и към 2030 г. ще стане 7-а водеща причина за смърт в света.

Съществуват два основни типа диабет. Диабетът от първи тип се характеризира с отсъствие на изработка на инсулин в организма, а диабетът от втори тип възниква в резултат от неефективно използване на инсулина от организма.
Диабетът от втори тип е по-разпространен - от него страдат 90% от диабетиците в света. Редките в миналото случаи на заболявания на деца от диабет тип II се увеличават. В някои страни почти половината от новите диагностирани са сред деца и подрастващи.
Трети тип диабет е гестационният - характеризира се с хипергликемия, която за първи път е била открита по време на бременността.
В повечето страни диабетът е една от главните причини за преждевременна заболеваемост и смърт поради повишения риск от сърдечно-съдови заболявания. Според статистиката от диабет умират над 1,1 милиона души. Бройката е значително по-голяма, тъй като хората живеят с диабет дълги години и причината за смъртта често се регистрира като порок на сърцето или бъбречна недостатъчност. Около 80% от случаите на смърт от диабет се падат на страните с ниски доходи. В развитите страни повечето диабетици са в напреднала възраст, а в развиващите се болестта поразява хората от 35 до 64 г.
Диабетът е водеща причина за слепота, ампутации и бъбречна недостатъчност. Част от диабета и неговите усложнения може да се предотвратят със здравословно хранене, редовна физическа активност, поддържане на нормално телесно тегло и отказ от тютюнопушене.
Гликираният хемоглобин - индикатор за контрол на диабета
Основно средство за борбата с диабета остава редовният контрол на гликемията при болните от захарен диабет. Гликираният хемоглобин (HbA1c) е индикатор, показващ колко успешно се осъществява контролът над болестта. Поддържането на нивото на гликирания хемоглобин в нормата е необходимо, за да се избегнат микро- и макросъдови усложнения, водещи до инфаркти, инсулти и преждевременна смърт. Съществуват многобройни препоръки за лечение на захарния диабет от втори тип. Предлаганите алгоритми препоръчват строго да се контролира гликираният хемоглобин в кръвта да не надвишава 7%. При диабет от втори тип нивото му се проверява на всеки три месеца.
Петгодишно изследване в развиващите се страни сочи, че 36% от пациентите с диабет от втори тип въобще не са измервали своето ниво на HbA1c. „Допреди 10 години ситуацията в САЩ бе подобна. При много пациенти с диабет тип II нивото на гликирания хемоглобин било 9,5%, а при болните от първи тип - 8,5%. Тогава разработиха държавни програми и сега на 45 г.
задължително се прави анализ за захар в кръвта за ранно откриване на диабет. Ако майката и бащата боледуват, тяхното дете се намира под лекарски контрол. Всички болни от диабет 4 пъти годишно контролират своето ниво на HbA1c. Тези мерки позволиха понижаване на гликирания хемоглобин с 1% на година”, споделя проф. Сагиш Джарг от Центъра за изучаване на диабета в Колорадо.
Ранна инсулинова терапия
Според изследванията от поставянето на диагнозата „захарен диабет от II тип” до началото на терапията с инсулин минават от 8 до 15 години. Това води до необратими процеси в организма на болния. При поставяне на диагноза с 50% се влошава функцията на бета-клетките в задстомашната жлеза, учес­тяват се „скоковете на захарта”. При много пациенти се развива ангиопатия на ретината (поражение на съдовете в очното дъно), сериозно страда сърдечно-съдовата система.
Известно е, че диабет тип II е „заболяване на начина на живот”. Поради това в началото се предписвали диета и физически упражнения, след което добавяли перорални захаропонижаващи препарати. При неефективност се включвали инжекции с инсулин. В този момент е невъзможно да се стабилизира контролът над глюкозата в кръвта и да се подобрят резултатите с лечение.
Европейската асоциация за изучаване на диабета и Американската диабетична асоциация съвместно разработиха препоръки, с които на болните от захарен диабет тип II се назначава метформин, а ако не се достига нужното равнище на гликирания хемоглобин - под 7%, се добавят други захаропонижаващи препарати или инсулинови инжекции. „Назначаването на инсулин в ранни стадии позволява да се избегнат сериозни усложнения - заявява д-р Рикардо Перфети. - Съвременните стандарти на лечение показват, че прилагането на инсулин трябва да се предписва в момента, когато е ясно, че терапията със захаропонижаващи препарати е неефективна. Данните сочат, че лечението с инсулин понякога е целесъоб­разно да започне по-рано. Изследвания в Азия показали, че ако инсулиновата терапия започва в момента на диагностиране на заболяването, тя има по-изразен ефект и се съхранява масата на бета-клетките.”
Кой инсулин е по-добър
Най-актуалният проблем е: кой инсулин е най-подходящ? Отговорът е лесен: този, който дава максимална компенсация на въглехидратната обмяна, имитира физиологичната секреция на задстомашната жлеза и допринася за намаление на денонощните колебания в нивото на глюкозата в кръвта. На фармацевтичния пазар има много инсулини и всеки има плюсове и минуси. Това провокира глобално изследване на различните препарати. „Клиничните изследвания показали, че инсулинът гларгин, инсулинът детемир и човешкият инсулин еднакво ефективно понижават нивото на HbA1c, данните от практиката сочат, че гларгинът по-силно влияе на нивото на гликирания хемоглобин от двата други инсулина“, смята проф. Джон Лихи от Върмънт, САЩ. Множеството изследвания потвърдили ефективността му. Специалистите препоръчват инсулиновата терапия да се започва с него.
Провокира ли инсулинът онкологични заболявания?
Независимо от многобройните изследвания, има медици, които смятат, че инсулиновата терапия води до появата на рак при бол­ните от диабет. В сп. Diabetologia на Европейската асоциация за изучаване на диабета били публикувани статии с анализ на пациентите от Германия, Швеция, Шотландия и Великобритания, които показват връзката между приема на инсулин и развитието на рак. Става дума за приема на инсулина гларгин, който е на първо място по употреба в света и се приема от милиони пациенти. Информацията предизвиква шок в медицинските среди и сред пациентите. Всички диабетични асоциации, включително Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD), Американската диабетична асоциация (ADA), Американската асоциация на клиничните ендокринолози и Международната диабетична федерация, започнали да проверяват достоверността на научните изследвания. Данните показали, че авторите на сензационните изследвания сами се смущавали от собствената си работа. Изяснило се, че анализите били пълни с противоречия и свободна интерпретация на данни, което води до нееднозначни изводи.
Много учени остро разкритикували публикуваните данни и поставили въпроса за липсата на доказателства за връзката между приема на инсулина гларгин и развитието на рак, за необходимостта от допълнително изучаване на проблема. Били предприети изследвания в САЩ с участието на 68 221 пациенти, лекувани с гларгин, и не открили повишен риск от развитие на онкологично заболяване, включително и специфичните за диабета видове рак - на млечната жлеза, на задстомашната жлеза, на кожата и на стомашно-чревния тракт. До днес са публикувани много научни работи, посветени на безопасността на инсулина.
Бел. ред. Продуктът на „Лечител“ Диабет Формула помага ефективно на болните от диабет. Прочетете повече за него в карето на това фолио. Талон за намаление – на стр. 23.