Брой: 51, 22 декември 2016 - ЧЕСТИТА КОЛЕДА!

I. СЗО набляга на психотерапията

Световната здравна организация (СЗО) взе отношение по казуса за предписване на антидепресанти на деца. Директорът на сектор „Психично здраве“ д-р Шекар Саксена съобщи факти, които са повдигнали сериозни въпроси. „Оказва се, че все повече лекари предписват тези препарати на деца и младежи без основателна причина. Това определено предизвиква нашата загриженост“, казва професорът.
Не само това –
става дума за лекарствата, които не са лицензирани за употреба на лица под 18 години
„Подобни действия нямат никакво оправдание. Има законови разпоредби, които не се спазват, и това може да доведе до опасни последици“, казва още Саксена.
Медицинската общност в САЩ е приела за допустимо предписването на препаратите за един курс лечение при депресия. Националният институт по здравеопазване обаче смята, че антидепресанти не трябва да се прилагат при първоначални симптоми. Дори и при тежки случаи лекарствата могат да бъдат само допълнение към психотерапията, а не основно лечение.
Проучване на СЗО показва, че приемането на антидепресанти в детска възраст има редица отрицателни ефекти. Такъв е случаят с 20-годишния Джордж Уоткинс. Когато е на 15 години, му се предписват препарати, без никаква друга форма на лечение. „Моят лекар ми даде лекарствата след петминутна консултация“, разкрива той. Пет години по-късно младежът продължава да пие антидепресанти, тъй като вече е пристрастен и е жертва на някои странични ефекти като отслабване на паметта и проблеми с либидото.
Част от проблема с предписването на антидепресанти се крие във факта, че
достъпът на младите хора до психотерапия е ограничен
„Списъкът с чакащи е наистина огромен“, коментира Наташа Девън от Министерството на здравеопазването на Великобритания. Тя пояснява, че обичайно достъпът до курс на терапия се бави по месец-два и в този период медиците изписват фармацевтични средства за лечение.
СЗО планира да се справи с проблема, като организира медицински изследвания из училищата, за да може симптомите на депресия да бъдат уловени във възможно най-ранен етап. Това би предотвратило задълбочаване на проблема и третиране с антидепресанти. „Трябва да се съсредоточим върху откриването на причината за симптома, а не за лечението му. Така ще можем да се справим чрез „говореща терапия“, а не чрез медикаменти“, заключва Девън.
Из чуждестранния печат

II. Лекари акцентират върху медикаментите

Специално за вестник „Лечител“ темата изчерпателно коментира доц. д-р Антон Станчев, началник Стационарно отделение на Клиника по детска психиатрия „Свети Никола“ към Александровска болница.

Използването на антидепресанти при деца и юноши е свързано с много етични проблеми. Употребата на медикаментите в тази възраст реално няма разрешение, тъй като все още липсват достатъчно тестове върху пациенти. Затова психиатрите поемат голяма отговорност. Решението да се използват или не антидепресанти лежи изцяло върху техните плещи. Тези препарати се появяват през 50-те години и до днес са претърпели много клинични изследвания и съответно много промени. Първоначално са прилагани на възрастни, но постепенно възрастта, в която се използват, малко по малко започва да спада. По този начин се натрупва голям опит, който е полезен за развитието на медикаментите и лечението с тях.
Депресиите при децата – трудно откриваеми
Преди да продължим по темата за антидепресантите, трябва да изясним нещо много съществено. Тези медикаменти се използват за лечение на депресивни състояния. Депресиите в детска възраст обаче са толкова атипични и се диагностират толкова трудно, че световната психиатрия обсъжда въпроса дали те изобщо съществуват, или подобни състояния попадат в графата на съвсем различни емоционални разстройства.
Сега да се върнем на антидепресантите. Детската психиатрия в световен мащаб изостава в използването на новите лекарствени средства, които се въвеждат в практиката за зрели пациенти. Причината е в споменатите вече недостатъчни проучвания. Новите, все по-ефикасни и с все по-малко странични действия антидепресанти са обект на задълбочени тестове и обсъждане от етични комисии. Но всички те са за възрастни. За децата и юношите е нужно да бъдат направени различни изследвания. На повечето препарати има забележка, че не се препоръчват на лица под 18 години. Това не означава, че те са противопоказни или опасни. Това означава, че под тази възраст не са провеждани големи клинични тестове.
Отговорността пада върху психиатрите
И тук възниква сериозният етичен проблем за психиатрите – да започнат ли лечение с медикамент, за който знаят, че е доказано ефективен и безопасен, или да откажат да поемат тази отговорност и да лекуват само чрез психотерапия.
Вариантът с психотерапията е удобна позиция за хората, които не желаят да поемат риск. Те добре знаят, че това може да се окаже недостатъчно. Но за да вземе подобно решение, специалистът трябва да е достатъчно компетентен. Трябва да отбележим, че психотерапията, въпреки съмнителната си ефективност в някои случаи, струва много скъпо и не може да помогне само с една, две или пет срещи. Дългосрочните сесии се плащат солидно. В този смисъл може да има и заинтересовани лица, които да предпишат подобно лечение. А на практика лечението с антидепресанти излиза по-евтино.
Тези препарати имат широко приложение и се използват също при третирането на други проблеми като страх от отделяне, компулсивно-обсесивно разстройство, анорексия и булимия, паник атаки.
В същото време се появяват съобщения, че не са ефективни и че действието им не се различава от действието на плацебо. Но както вече уточнихме, категоризирането на детските депресии е изключително трудно и сигурността при поставянето на такава диагноза е малка. Тогава – давани ли са тези препарати при истинска депресия, или това е било друго разстройство? Как може да се определи успешното въздействие на лекарството, ако то не е било прилагано при правилната болест?
Рискът от самоубийство
Друг голям проблем, който се дискутира при използването на антидепресанти в тази възраст, е повишаването на риска от самоубийство. Известно е, че този риск е най-голям в два етапа на депресията – в началото, когато се влиза в това състояние, и в края, когато започне излизане от него. Това е по-скоро развитие на самата болест, отколкото характеристика на антидепресантите. Поради този факт е важно лицата с тази диагноза да бъдат настанени в специализирано заведение, където да са постоянно наблюдавани заради тяхната собствена сигурност.
В края на 90-те години започват проучвания върху един определен препарат на пазара, които се провеждат върху пациенти, които не са в клиника, а се лекуват у дома. Започва лечение с антидепресанти, но болният се самоубива. Документирани са няколко такива случая. И това се отдава на медикамента. А проблемът не е в него, а в грижите, които са липсвали на пациента. Просто това е естественият ход на депресията и е било необходимо постоянно наблюдения в специализирано заведение.
Истината е, че при доказана депресия тези лекарства вършат много добра работа. Рисковете са свързани с това, че ако преценката за психичното разстройство не е точна и пациентът има склонност към развитие на психоза, най-често от шизофренния кръг, едно такова състояние може да бъде изострено.
Кое е ефективното лечение?
Оценката за тежестта на заболяването е трудна и е лична преценка на лекаря. Психотерапията е терапия за хора с проблеми. А кой няма такива? Но това не е терапия за хора, които са истински психиатрично болни в медицинския смисъл. Много често се допуска такава грешка. В България няма особено висока култура в това отношение. Тук търсенето на психиатрична помощ е стигматизирано и родителите са склонни да търсят невролози, психолози, логопеди, но не и психиатър. Логиката обаче сочи, че първо трябва да се отхвърлят всякакви органични причини за едно психично разстройство. Това става чрез психиатър. Когато той не открие проблем, който да бъде третиран с лекарства – тогава идва ред на другите специалисти. Обаче тук се случва точно обратното и първо се търси помощ от психолог. А при нас се идва, след като проблемът вече се е задълбочил и е загубено много време. На практика най-ефективно е, когато терапиите вървят едновременно. Когато се вземат лекарства и се провежда психотерапия.

III. „Лечител" препоръчва преди всичко етиологично диагностиране

Принципна грешка е да се лекува който и да е болен, ако не е установена първопричината за неговия здравен проблем. Обикновено се предполага, че депресиите произтичат от психологични фактори (стрес, самота, страхове и пр.), което е още една грешка. А третата грешка е, че най-често се „лекуват“ симптомите, а не се търсят, не се установяват и не се атакуват първопричинителите на болестното състояние. В случая с депресиите тази роля може да се играе не само от психични фактори, но и от прикритите инфекциозни интоксикации, хранителни дефицити и пр. Четвърта грешка е, че когато пациентите са деца, се прилагат и медикаменти (антидепресанти), които са частично проучени, и то само при възрастни. Петата грешка, една от най-недопустимите, е, че конвенционалната медицина затваря пътя на доказано ефективни и безвредни природни препарати, наричани във вреда на болните „хранителни добавки“. Всъщност всяка медицина, която иска заслужено да се нарича хуманна, трябва да търси и съчетава всички дори и безопасни средства и методи за излекуване на страдащите, особено пък ако става дума за деца.