Обикновеният бук расте почти навсякъде у нас и често образува обширни сенчести гори от 500 до над 1500 м надморска височина. Огромните му, с разкошни корони дървета излъчват приятна прохлада през горещите летни дни, а мощните му сивкави стъбла могат да достигнат и 50-метрова височина. Най-гъстите букаци са разположени върху богати на хранителни вещества почви, които съдържат и достатъчно влага. Корените му се разпростират нашироко, ала не в голяма дълбочина, поради което при силни бури ветровете лесно могат да изтръгнат самотните дървета. Листата на бука са кожести, с елипсовидна форма, къдрави по краищата си, с ясно оформени жилки. Цветовете му са остри израстъци, с дълги и къси дръжки. В жълтеникавата му чашка узряват по три жълъда - червеникавокафяви. Плодовете му са богати на мазнини и узряват през късната есен. Тогава се събират и буковите жълъди подобно на орехите. Те се изсушават, докато изчезне тяхната първоначална влажност, и може да се запазват цяла година. В изсушените жълъди се увеличават минералните вещества, мазнините и всички полезни съставки. Когато дърветата растат на по-голяма надморска височина, ценните съставки в жълъдите са по-концентрирани. Те съдържат и белтъчини, нишестета, пектин, захари, органични киселини, целулоза, дъбилни вещества, калий, желязо, магнезий, фосфор, калций и други минерални соли, смоли, алкалоиди, сяра... Някои народи още от най-стари времена са използвали буковото брашно, като са го смесвали с други - например царевичното за хлебни изделия, сладкиши, каши и пр. На други места се приготвя от изпечените и смлени букови жълъди предпочитан заместител на кафето, който е и много вкусен. Особено ценно е буковото масло, затова и жълъдите се използват за приготвяне на фураж и храна на домашните животни. Студено пресованото буково масло е с много приятен вкус и се използва широко в различните кулинарии както за салати, така и за готвене, също и при консервиране на различни зеленчукови и месни храни. При горещото пресоване маслото от жълъдите има тъмнокафяв цвят и от него се произвеждат сапуни, а суровите жълъди служат и за направата на спирт и спиртни изделия. Обикновеното буково дърво понякога живее и до пет века. Разпространен е също и т.нар. източен бук, чиито листа са с много повече жилки, както и с повече израстъци върху плодната му чашка. И двата вида на дървото обикновено се опрашват от ветровете.
Екатерина ТОМОВА
