в-к Лечител
в-к Лечител
 

Самотата тормози гените и предизвиква рак

Брой: 46, 19 ноември 2015 - СМЪРТОНОСНИ ВЪГЛЕХИДРАТИ
Лошото самочувствие на самотните хора не е предизвикано от това, че няма кой да се погрижи за тях. Неефективната работа на имунната система на тези, които през цялото време се чувстват самотни, е заложена на генетично ниво.
Всъщност постоянното чувство на самота и изоставеност може да доведе до разрушаване на организма. Както изяснили учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, самотата е постоянно съпровождана от изменения във функционирането на редица гени в организма. Това води дотам, че имунната система на човека, усещащ хронично чувство на самота, не се справя със своите функции и той започва да боледува по-често.
Всички ние така или иначе периодично се чувстваме самотни, но има хора, които са буквално преследвани от това усещане. Те могат да се чувстват никому ненужни и дълбоко нещастни дори тогава, когато са заобиколени от семейството и вниманието на приятелите.
Учените отдавна отбелязали, че подобни хора по-често от останалите се отличават със слабо здраве. Традиционно медиците обвинявали за това стероидния хормон кортизол, доколкото нивото на съдържание на този хормон, обикновено взимащ участие в развитието на стресови реакции, в организма на такива хора неизменно е над нормата.
Някои лекари се съмнявали във верността на тази хипотеза. Смятало се, че много болести на самотните хора са свързани с възпалителни процеси, но в големи дози кортизолът оказва противовъзпалително действие. Значи, направили извод учените, равнището на кортизола не може да води до обща слабост на имунната система.
Освен това съществуват теории, съгласно които отсъствието на социално взаимодействие, а съвсем не нивото на хормоните оказва негативно влияние на имунитета на самотния човек. Смисълът на една от тези теории се свежда до следното: ако аз съм болен, моите приятели ще ме заведат на лекар и ще проследят дали си взимам лекарството; ако съм сам, няма кой да ми помогне.
За да намерят отговор на въпроса защо самотните хора страдат от множество различни недъзи и
често умират по-рано от по-общителните хора,
генетици от Калифорнийския университет в Лос Анджелис под ръководството на Стив Коул проследили живота на 153 души на възраст от 50 до 60 години. Изследването преминало на два етапа.
В хода на първия етап учените анализирали всички участници, използвайки така наречения тест за самота, разработен в Калифорнийския университет още в края на 70-те години на миналия век. Главни критерии за отнасяне на доброволците към групата на хронично самотните хора станали заявленията от типа на „Аз съм съвсем сам на този свят”, „Няма на кого да разчитам”, а така също определени отговори на въпроса: „Колко хора познавате и с колко от тях общувате?”.
След това генетиците изучили ДНК на левкоцитите, които се явяват основната имунна система на човека. ДНК тестът бил проведен сред осем участници в изследването, които показали най-тъжни и потискащи резултати от тестовете, заявявайки, че през последните четири години не са чувствали близко душевно родство с нито един от заобикалящите ги хора. Освен това анализ на ДНК бил проведен на шестима, които, съдейки по резултатите от психологическия тест, не страдали от самота.
Както показали анализите, от 22 000 човешки гени в представителите на „много самотната” група се наблюдавала ненормална експресия в 209. Болшинството от тях по думите на генетиците помагат да се контролира работата на имунната система. В организма на „най-самотните” отговорът на имунната система се оказал неефективен: гените, които отговаряли за възпалителните процеси и активизирането на имунитета, се отличавали със свръхекспресия, докато в същото време експресията на другите гени, влияещи на процеса на формирането на антитела и антивирусни фактори, се оказала потисната.
Изследователите отбелязали: независимо че не успели да изяснят кое възниква първоначално – самотата или характерните физиологични черти, станало ясно защо самотните хора независимо от високото равнище на кортизола страдат от различни възпаления, а така също са
по-уязвими за вирусите и болестотворните бактерии.
По думите на Стив Коул практикуващите лекари би трябвало да вземат под внимание резултатите от това изследване. Възможно е медиците да започнат по-прецизно да изследват своите самотни пациенти, защото именно те по-често от другите страдат от сърдечносъдови заболявания, инфекции, някои типове рак и дори старческо слабоумие.
Както отбелязал невропсихологът Робърт Уилсън от медицинския център при Университета „Ръш“ в Чикаго, който помогнал да се установи връзката между развитието на слабоумие и самотата, работата на неговите колеги е изключително важна за разбиране на влиянието, което оказва усещането за самота върху човешкия организъм.
Самотата води до рак.
Самотата може да предизвиква по-интензивно разпространение на ракови тумори в организма и да води до образуване на по-опасни форми на тумори, уверени са авторите на изследване над плъхове, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
В своя експеримент учените под ръководството на Марта Маклинтък от Университета в Чикаго използвали сиви плъхове, сходни с човека не само по много молекулярни процеси, осигуряващи работата на организма, но и водещи определен социален начин на живот подобно на хората. Този вид плъхове притежава генетична предразположеност към развитие на рак. Изследователите в хода на работата поставили плъхове в групи по пет самки или наблюдавали тяхното развитие, докато живеели в пълна изолация от своите събратя. Авторите на изследването успели да докажат, че рискът от възникване на тумори в млечните жлези на плъховете, живеещи в самота, е нараснал в сравнение с тези, които живеели в групи, 84 пъти, при това се увеличил и злокачественият характер на тези новообразувания.
Наблюденията показали, че самотният живот нарушава изработката и чувствителността на организма на животните към някои хормони, а самите животни проявяват признаци на хронично безпокойство и тревожно поведение.
Именно хроничният стрес, предизвикан от самотата, по мнението на редица учени е главна причина за рязко нарастващия риск от ракови заболявания в плъховете. Същата група учени преди време доказала, че стресовите условия, предизвикани по други причини, също провокират ускорено развитие на рака и преждевременна смърт на животните. Сега учените показали, че такъв стрес може да се предизвика от социалната отчужденост и изолацията. Тези резултати по мнението на учените показват, че влиянието на отчуждението от обществото върху здравето трябва да бъде допълнително изучено и при хората. Особено това се отнася за страдащите от умствени разстройства и поради това често оказващи се изолирани от социалния живот.
„Взаимната връзка между обкръжението, емоционалното състояние и здравето предизвиква все по-голям интерес в учените и нашето изследване показва как социалните взаимоотношения могат да се отразят на физическото здраве - заявил водещият автор на изследването Гретхен Ермес от Йейлския университет. – Тези резултати могат отчасти да обяснят наблюдаваната средно по-малка продължителност на живота на хората с умствени отклонения, слабо въвлечени в социални взаимоотношения.”
...

Влади ДЕЛЕВ

Цялата статия можете да прочетете във в. "Лечител"


Брой: 46, 19 ноември 2015
 
 
Продукти
 
ЕВОНИЯ (EVONIA)
 
ФЕМИГЛАНДИН® GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
БОДИФЛЕКС® МСМ (Bodyflex® MSM)
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД