Брой: 49, 9 декември 2010 - ПОДМЛАДЯВАНЕ

     • Доц. Пилософ, какво е нужно, за да се оптимизира здравната система и в частност кардиологията? Това беше един от въпросите, които бяха обсъдени по време на последния международен конгрес по кардиология. Там ръководството на професионалното дружество, част от което сте Вие, изрази готовност за сътрудничество с държавните органи, за да се постигне въпросното оптимизиране. 
     - Както се изразяват бюрократите и технократите, има вертикални и хоризонтални структури, които изграждат скелета на системата. Хоризонталните са всички районни поделения на Министерството на здравеопазването - РЦЗ, РЗОК. Има и областни управи, които също въздействат. Същевременно има медицински специалисти, сами по себе си много важни за системата. Те са обединени в различни дружества, които имат професионална и научна ориентация. Разбира се, не трябва да се забравят и синдикатите, където се намесва вече и политиката. Така че неминуемо е, ако ние сме социално и обществено ангажирани като специалисти, да партнираме на държавата в изпълнение на нейните функции. А те са да организират съответните системи. Илюзия е да се мисли, че един министър, дори да е гениален, може да свърши сам работата без участието, помощта и съдействието на много специалисти. Друг е въпросът, че има знайни и незнайни воини на това поле. Например съществува цяла армия от национални консултанти. Това са хора, които ги избира министърът, но не им се плаща за тази им длъжност. Те участват много активно в даване на мнения за това каква политика да се прави в здравеопазването, участват активно в оформянето на националните стандарти по специалности. 
     Дали винаги е достатъчно ефективно сътрудничеството, допитват ли се навреме управляващите до специалистите и съобразяват ли се с казаното? Невинаги това е възможно, защото са налице и политически реалности, които трябва да бъдат вземани под внимание. Но в търсенето на баланса между икономическата и политическата реалност и необходимостта нещо да се прави в дадена система, все пак смятам, че се намира някакъв път, който да е верен. 
     • Смятате ли, че настоящите реформите в здравеопазването са верният път? Съгласен ли сте с преобразуването на болниците? 
     - Интересно е, че се говори за реформата на болничните заведения единствено в аспект, че ще се закриват. Аз бих обърнал нещата в съвсем друга посока. Бих попитал откъде идват финансите в здравеопазването? От един голям източник - здравните вноски. Разликата е, че една част от здравните вноски се правят от работещите, а втората част - от държавата - за онези, за които тя е поела ангажимент: пенсионери, деца, учащи и др. В крайна сметка всички пари отиват в една голяма кошница. Те са публични, но в никакъв случай не са на държавата. Затова се води войната въпросните финанси да не се пипат за нищо друго, освен за здравеопазване. Вторият въпрос, който обаче се задава логично, ние, като общ притежател на тези пари, как бихме искали те да се управляват. Формулата е винаги много проста, но трудна за изпълнение - възможно най-оптимално и разумно, т.е. с логично вложени средства, да постигнем възможно най-добър ефект. При сегашната структура на здравеопазването в България какво става? Всички тези пари се разхвърлят върху огромен брой, но на практика не достатъчно ефективни структури. Не са виновни хората, че са им позволили да си построят болници, но фактът си остава факт. В едно малко лечебно заведение, където има пет души доктори, те може да се прекрасни, но имат относително малко въоръжение с апаратура. Освен това не могат да имат всички специалности. Тогава какво могат да направят сериозно за един пациент, освен оказването на първична помощ и след това прехвърлянето към съответното по-голямо лечебно заведение. У нас обаче, за да стигне потърпевшият дотам, където ще се решат всичките му проблеми, пътят е ужасно дълъг. Нерядко се преминава първо през няколко болници - това не почва ли да ви прилича на посредниците на входа и изхода? 
     Ако всички започнат да разсъждават в тази насока, ние ще стигнем до извода: като че ли е по-добре да имаме наистина големи структури. Разбира се, не трябва да си представяме гигантски болници с хиляди легла. Става дума за приетите нормални лечебни заведения от 250-300 легла, което е достатъчно за едно население от 200-400 хиляди души. Там обаче ще има всичко като възможности, ще е модерно оборудвано. Хората ще отиват в едни, да не казвам комфортни, но приятни условия, където да ги лекуват. И най-важно - там ефективно ще бъде използван целият ресурс от кадри, за да може пациентът да получи пълноценна помощ. Сегашната форма на здравеопазването е гълтане на пари. Това са течовете. Никой досега не е посочил конкретно къде е течът, защото са хиляди малки дупки, създадени от нас. Не говоря дори за злоупотребите, а за това, когато привидно всички работят нормално, обаче парите се харчат и резултатът не е достатъчно ефективен. 
     Това, което на мен ми се струва най-лошо е, че в обществото този проблем много малко се дискутира от подобен аспект - т.е. пациентът ще спечели ли или ще загуби, ако ние осъществим тази реформа? 
     Всъщност видът на здравеопазването след реформата все още не е много избистрен. Причината идва от политическите влияния. Казват: „Няма да затваряте моята болница“, но самите те не отиват да се лекуват там, а търсят помощ от утвърдени звена на национално ниво. 
     Вторият много важен момент, с който се спекулира, е, че не се касае за закриване на болници. Това е процес на преструктуриране, защото кадровият потенциал няма да бъде изхвърлен. Той трябва да отиде в по-голямата структура, където също ще има нужда от кадри. Но това ще бъде един много труден и дълъг процес. И който си въобразява, че може за една година да направи такава реформа, просто лъже. И най-важното, дори искрено да го вярва, няма да успее. 
     Това, което не търпи никакво отлагане, е най-сетне да се приеме окончателно какво ще правим. Нужно е категорично да се каже - да, това е пътят, и в следващите 15 години ще се движим по него. Следващият елемент вече е да не хвърляме всички във водата, за да видим дали могат да плуват. За тази цел е нужно да се направи модел на реформата в един еврорегион, което е 1/7 от страната, т.е. около 1 милион население, за да може да се тества и да се види как ще функционира. Не знам какви виждания имат управляващите, но не може да се отрече, че 20 години седим почти на едно място. Сега сме някаква странна смесица от старата система и нещо ново, което се опитва да си проправи път. Има една явна комерсиализация на здравеопазната система, която, струва ми се, вече надминава приемливото. Нашите законови основи в тази област са такива, че, който има пари, нищо не може да му попречи да си построи болница, кабинет или медицински център. Вдига сградата, отива в РЦЗ и МЗ и казва, че е изпълнил всички изисквания - архитектурни, хигиенни, има нужните специалисти и кадри, и те трябва да узаконят съответното лечебно заведение. Отговорните институции в такъв случай нямат право на отказ. НЗОК също не може да откаже сключването на договор по клинични пътеки. Във Франция или Германия например, който иска да открие болница или дори кабинет, първо подава заявление в съответните институции. Нужно е да се получи разрешение. Тогава се прави проучване колко лекари има в този район. Представете си какво ще стане, ако в един квартал има 3 хиляди души и трима лекари с по хиляда пациента. Изведнъж идва някой, който иска да се настани там. Откъде ще намери пациенти? В нашата страна никой не обръща внимание на тази подробност. Много обичаме да казваме, че някъде е така. Преди беше в Съветския съюз, сега е в Европейския съюз. Но го правим, когато ни отърва, в противен случай забравяме какво е там. 
     Искам да дам конкретен пример с някои градове около София. В Ихтиман, в Елин Пелин има огромни болници и по няколко медицинска центъра. А всъщност хората от тези населени места са на 20 минути път по магистралата до бившата Окръжна болница, сега университетска болница „Св. Анна“. Ще стигнат по-бързо, отколкото, ако тръгнат от центъра на София. Болниците в този вид са излишни структури, които гълтат огромни пари. Но тяхното преструктуриране може да стане само при едно условие - осигуряване на адекватна спешна и неотложна медицинска помощ на населението в района и навременен модерен медицински транспорт. 
     • Според Вас какво трябва да се подобри в профилактиката и лечението на сърдечносъдовите заболявания, за да спре България да бъде на челните места по смъртност? 
     - У нас никой не знае точно дали сме на първо или последно място, защото от години наред не е правено научно епидемиологично проучване за честотата на сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) в България. Това е много сериозен въпрос, защото не разполагаме с достоверни данни. Знае се, че населението застарява и, разбира се, че сърдечносъдовите заболявания ще бъдат водеща патология. Знае се какво става по другите страни, сравняват се данните за България и се казва, че и при нас ситуацията трябва да е такава. 
     ССЗ и техните последици може да се разделят на две - първична и вторична профилактика. При нас предимно е развита вторичната - когато един пациент има вече заболяване, лекарите му дават съвети за начина на живот и хранене и т.н. А първичната е да предотвратиш развитието на заболяването въобще. Именно тук нещата са много сложни, защото в никакъв случай не зависят само от кардиолозите, а от цялата нация. Ще дам пример - у нас се консумира огромно количество сол. Ние използваме от 3 до 5 пъти повече сол, отколкото се полага за нормалното съществуване. Каквото и да се купи от магазина, то е солено. Тогава как кардиолозите могат да се преборят със солта? Те могат само да светват лампичката и да казват - консумирайте по-малко. Всичко опира до индустрия, икономика и ред други неща, които не е възможно да се контролират от медицинското съсловие. Солта е само примерът. Така стои въпросът с ред други съставки, вещества и навици. 
     Трябва да се правят целенасочени кампании сред населението и да се разбере, че това не може да стане само в един ден на сърцето, а са нужни дълги години работа по дадена програма. Финландия има изключително богат опит в тази насока. Те промениха навиците на тяхното население. От държава на първо място по инфаркти заради висок холестерол днес те имат нормални стойности и смъртността спадна. Но затова им бяха нужни 30 години.

     Интервюто взе Елица ПАЛОВА

     Бележка на редакцията 
     Във Финландия се произвеждат едни от най-добрите натурални добавки за здраво сърце - комплексът Кардиосан, Антипрес - за понижаване на кръвното налягане, екстрактът от Гинко билоба - Гинкомакс, и др.