Представители на Национална глаукомна асоциация, Българско дружество по офталмология, Съюз на очните лекари в България (СОЛБ), Национална Асоциация по ретина и Софийско дружество по офталмология организираха работна среща за необходимостта от повече осъзнатост от страна на институциите по отношение социалната значимост на глаукомата и последиците от прогресията на заболяването. По данни на СЗО, глаукомата е втората причини за слепота по света. У нас страдат около 70 хиляди души, а по Земята засяга 1% от населението. Ако през 2002 г. 1200 българи са били инвалидизирани от глаукома, то през 2007 г. са намалели на 589. „Явно колегите работят добре в диагностирането на този проблем”, каза доц. Руска ХРИСТОВА, която е Национален консултант по офталмология и член на УС на Българско дружество по офталмология. Тя допълни обаче, че в държавата през последните месеци съзнателно се създават предпоставки за нарастване на инвалидността следствие на болестта. Експертите обясниха, че от 2002 г. до влизането на новия позитивен лекарствен списък на 1 юни тази година е имало равностойното реимбурсиране на антиглаукомните медикаменти. В момента държавата поема цената само на част от тях. „Недопустимо е ние, като специалисти, да се водим от това кои продукти са реимбурсирани. Има хора, повлияващи се добре от дадена терапия, но от 1 юни тя не се покрива от Здравната каса и ние сме принудени да сменим предписаното, защото пациентът няма средства да си я набавя сам”, каза акад. Петя ВАСИЛЕВА, председател на СОЛБ. Получава се и друг парадокс, превърнал се в тенденция за новия позитивен списък - реимбурсирани са лекарства, които включват само по една съставка и се използват за по-леките форми на глаукома, а за по-тежките, при които се прилагат комбинираните продукти (от две и повече съставки, покривани по отделно от Здравната каса), пациентите трябва да плащат сами. „Това са хора, които обикновено са силно инвалидизирани и са социално слаби”, изрази тревогата си проф. Православа ЯНЧУЛЕВА, председател на Националната асоциация по ретина и директор на Института по очни болести. Според шефа на Клиниката по глаукома в Александровска болница доц. Ботьо АНГЕЛОВ в Румъния, където той е бил на професионално посещение преди три месеца, абсолютно всички антиглаукомни медикаменти се покриват 100% от здравната им система. „Не е целесъобразно и в интерес на пациента лечението да се определя от степента на реимбурсация. Глаукомата в различните й форми и стадии е комплексно заболяване и именно болните, които са изложени на риск от прогресия, са тези, при които се налага усъвършенстване на терапевтичния подход и е необходим равнопоставен достъп до различните групи медикаменти на всеки етап от лечението”, сподели доц. д-р Наталия ПЕТКОВА, председател на Националното дружество по глаукома.
50% от случаите на болестта у нас остават неразпознати. Експертите обясниха, че често, когато при тях дойде пациент, проблемът е силно напреднал - отпадане на периферното зрение и дори загубено зрение на едното око, когато 40% от нервните влакна на зрителния нерв са загинали. Затова те алармираха за необходимостта от регулярни профилактични прегледи. Обикновено глаукомата няма симптоми, които да насочат потърпевшите да потърсят помощта на офталмолог. Препоръчително е за хора до 60 години да се провежда профилактика поне веднъж на две години, а след тази възраст - всяка година. По думите на акад. Василева, не трябва да се счита за качествен прегледът в оптиките или в кабинетите на общопрактикуващите лекари. Болестта е проблем не само за пациента, но и за близките му, както и за обществото. Всеки с прогресия на глаукомното увреждане е с увеличен риск от необратима слепота. Основната цел е да се съхрани зрението и да се забави ескалирането на състоянието. Това се постига чрез постоянен мониторинг, преоценка на терапията и нейното усъвършенстване. За съжаление профилактиката на глаукомата не се покрива от Здравната каса. При вече диагностирано заболяване са безплатни два контролни прегледа годишно, което при прогресиращо развитие е крайно недостатъчно, предвид необходимостта от постоянен контрол на вътреочното налягане, наблюдение и адаптиране на лечението.
Глаукома представлява група заболявания с увреждане на зрителния нерв, обикновено съпроводено с повишено вътреочно налягане, но не при всички случаи. Най-честата форма на болестта е първичната откритоъгълна глаукома, която се развива постепенно и без изявени симптоми. Повечето хора дори не подозират очен проблем, докато зрението не се увреди значително. Ако глаукомата не се лекува, прогресивното й развитие води до пълна слепота на двете очи. Диагностираната глаукома изисква редовно проследяване и лечение до края на живота.
Острата закритоъгълна глаукома се развива внезапно в отговор на рязко повишаване на вътреочното налягане, т.нар. глаукомен пристъп. По време на него може да се получи необратима загуба на зрението, което изисква незабавно медицинска помощ.
Рискови фактори са:
• Повишеното вътреочно налягане и денонощните му колебания. Развива се и глаукома с ниско налягане при абнормално податлив на увреждане зрителен нерв или редуцирано кръвоснабдяване.
• Недостатъчното кръвоснабдяване на окото. Намаляването на очния кръвоток причинява исхемия и води до допълнително увреждане на зрителния нерв. Това при пациентите с глаукома означава ограничено зрително поле и слепота.
• Отслабнала имунна система.
• Възраст. Всеки над 60 години е с повишен риск.
• Фамилна обремененост. Глаукомата може да се дължи на генетичен дефект в един или повече гени, причиняващ повишена податливост към заболяването.
• Наличието на диабет.
• Повишеното артериално налягане, както и болестите на сърдечносъдовата система.
• Глаукома може да се развие вследствие механични травми на окото.
• Късогледство.
• Тютюнопушене.
Елица ПАЛОВА
