Нови инфекциозни болести са се появявали все по-често през последните шест десетилетия, разкри изследване, което очерта огнищата им по света от началото на 40-те години на миналия век. То показва, че оттогава до 2004 година са били регистрирани 335 нововъзникнали заразни заболявания при хората. Между тях са тежкият остър респираторен синдром (ТОРС), Ебола, ХИВ/СПИН, Западнонилският вирус и метицилин-резистентните стафилококи.
А бъдещето крие още такива "изненади", които навярно ще дойдат от горещи точки като Азия, Латинска Америка и тропическата част на Африка, смятат водещият автор Питър Дасчак и негови колеги от Консорциума за консервационна медицина при организацията Wildlife Trust. Според учените новите болести, които произлизат от дивите животни в бедните страни, са най-голямата заплаха за хората, а причината е в разширяващото се човешко присъствие във все по-стеснените зони на биоразнообразие и произтичащият от това контакт с дивата фауна. В същото време по-богатите страни са люлка на други епидемии, например от мултирезистентни болестотворни щамове, поради свръхупотребата на антибиотици, централизираната обработка на храните и други технологии. Изследването е публикувано в броя от 21 февруари на научното списание Нейчър.
Нововъзникващите болести, определяни като новооткрити патогени или вече познати, но които се преместват в нови региони, вече са станали причина за опустошителни епидемии. Пандемията от ХИВ/СПИН, за която се смята, че е започнала вследствие човешки контакт с шимпанзета, до днес е засегнала над 65 млн. души. Скорошните епидемии от ТОРС, който води началото си от китайските прилепи, струваха на здравеопазването близо 100 млрд. долара. А инфекциозните огнища на такива екзотични заболявания като африканската Ебола са по-малки, но смъртоносни.
Въпреки продължаващите вече три десетилетия изследвания, досегашните опити да бъдат обяснени тези на пръв поглед случайни появи на болестите бяха неуспешни. При новото изследване специалисти от четири различни институции анализираха 335 заболявания, възникнали през периода от 1940 до 2004 година, и на базата на резултатите изготвиха карти, показващи връзката им с гъстотата на населението, демографските промени, географската ширина, количеството на валежите и биологичното разнообразие на дивата природа.
Анализът разкри, че появата на нови заболявания е нараснала около четири пъти за последните 50 години, като 60% от тях са зоонози (болести, които се предават от животните на хората), повечето идващи от дивите животни. След корекция на данните, отчитаща по-слабия надзор и наблюдение в по-бедните страни, "горещи точки" бяха очертани в районите на Субсахарска Африка, Индия и Китай, а по-малки струпвания има в Европа и двете Америки.
"Ние изтласкваме дивата природа върху все по-малки територии, а човешкото население се увеличава", казва един от авторите - Марк Леви, експерт по глобалните промени от Центъра за Международната информационна мрежа за геонауки (CIESIN), филиал на Института по геонауки при Колумбийския университет. Срещата на тези две неща е рецепта за прескачане на болестите, продължава той. Основният източник са бозайниците. Някои от патогените могат да бъдат прихванати при лов или случаен контакт, а други, като малоазийския вирус Нипа, се предават от дивите на домашните животни и оттам на хората. Човешкото тяло няма развит механизъм за защита срещу зоонозите, така че те могат да бъдат изключително смъртоносни.
Учените казват, че колкото повече видове диви животни има в един район, толкова повече са видовете патогени, които те могат да развъждат. Според Кейт Джоунс, еволюционен биолог от Лондонското зооложко дружество и първи автор на изследването, то спешно очертава нуждата да се предотврати по-нататъшното нахлуване в зоните с високо биоразнообразие. "Излиза, че опазването на околната среда може да е важно средство за предотвратяване появата на нови болести", казва тя.
Около 20% от известните нововъзникващи болести са вследствие на мултирезистентни щамове на вече познати патогени, в това число туберкулозата. Питър Дасчак посочва, че някои щамове, като например смъртоносните разновидности на обикновената бактерия ешерихия коли, в момента се разпространяват масово с огромна скорост, защото такива хранителни продукти като сурови зеленчуци се преработват в огромни, централизирани съоръжения. "Болестите могат да бъдат цената на развитието", казва той.
Анализът показва, че появата на нови болести е отбелязала пик през 80-те години, вероятно поради пандемията от ХИВ/СПИН, която е направила милиони хора по-силно уязвими на новите инфекции. През 90-те години пък е регистриран пик на заболяванията, пренасяни от насекоми, може би вследствие на бързо настъпилите климатични изменения през този период. Авторите на изследването се надяват скоро да проучат тази вероятност и възможните следствия от нея в бъдещето.
Според д-р Дасчак техният глобален анализ има непосредствени последици за общественото здраве. Макар че той посочва тропическите региони с растящо население като вероятен източник на нови болести, основните усилия за наблюдение в момента са насочени към развитите страни като например САЩ, казва ученият. Това според него означава, че като цяло има неправилно разпределение на финансирането на световното здравеопазване и нашият приоритет трябва да бъде въвеждането на "интелигентни мерки за надзор" в горещите точки, повечето от които са в развиващите се страни. Ако продължаваме да пренебрегваме тази важна превантивна мярка, хората ще продължават да са застрашени от пандемии, заключава Дасчак.
Изследването е използвало като основа база данни за първите установени прояви на нововъзникващи болести през дадения период. Ето някои от заключенията на анализа:
• Над половината (54,3%) от тези болести се предизвикват от бактерии или рикетсии, докато на вируси или приони се дължат само 25,4% от документираните инфекциозни събития.
• Броят на последните за десетилетие нараства постоянно, от около 20 през 40-те години до над 90 през 80-те, преди да спадне леко през 90-те години.
• През изследвания период 60,3% от нововъзникващите инфекциозни болести са зоонози, а 71,8% от последните произхождат от диви животни.
• С времето броят на нововъзникналите болести, идващи от диви животни, значително се е увеличил, достигайки до 52% през 90-те години.
• Болестите, причинявани от резистентни към медикаментите микроби (20.9% от всички в базата данни) са нараснали съществено с течение на времето, навярно вследствие на повишеното използване на антимикробни лекарства.
• Независимо от източника, гъстотата на човешкото население е съществен фактор за предсказване появата на нови болести.
Институт по геонауки - Калифорнийски университет
