Вече четвърти брой поред „Лечител“ публикува научни изследвания за опасността от вредните храни специално на вниманието на съветника на министър Божидар Лукарски – Владимир Каролев, който обяви в ефира на БНТ1, че няма такива проучвания никъде по света!?!
Ново изследване показа това, което учените вече от години подозират – че консумирането на въглехидрати рязко повишава риска от разпространен вид рак на гърдата, който е труднолечим.
Това проучване, което беше публикувано в сп. Cancer Epidemiology, Biomarkers & Prevention, разкри, че жените след менопаузата, които се лекуват от рак на гърдата, са:
* Два пъти по-застрашени от повторна поява на рака, ако приемът им на въглехидрати остане непроменен или се увеличи след операцията за неговото отстраняване;
* Със 70% по-голям риск от рецидив, ако туморът им се окаже положителен за „инсулиноподобен растежен фактор-1“ (IGF-1), който се увеличава в отговор на прекомерната консумация на въглехидрати;
* С вероятност от 5-кратно покачване на риска от повторна поява, ако имат комбинация от IGF-1 рецептор-положителен тумор плюс стабилен или повишен прием на въглехидрати.
Макар че изследването се фокусирало върху намаляване на рецидивите на рака, то дава важни насоки и за тези жени, които още не са развили болестта, а така също и за всеки, който е загрижен за предотвратяването на онкологични заболявания в бъдеще.
Мощен подход за намаляване на риска от рак е да се контролира консумацията на рафинирани въглехидрати, IGF-1 и нивата на инсулина. Но въпреки известните рискове от прекомерния въглехидратен прием (затлъстяване, рак и съдови болести) ограничаването му може да е трудно за повечето хора.
Тази статия изследва връзките между въглехидратите и риска от рак на гърдата, както и скорошни данни, демонстриращи как консумацията и усвояването на твърде голямо количество от тях води до увеличаване на IGF-1, което повишава риска от повторно развитие на тази болест.
Връзката между рака на гърдата и въглехидратите
Диетите с високо съдържание на лесноусвоими въглехидрати (като тези, съдържащи се в повечето преработени храни) се свързват с повишен риск от рак. Жените, които консумират големи количества храни с висок гликемичен индекс (скоростта, с която въглехидратите покачват нивата на кръвната захар), имат с 57% по-голям риск от рак на гърдата, а при тези, които приемат такива с висок гликемичен товар (съотношението между гликемичния индекс и общото въглехидратно съдържание на храната), той е повишен с до 153%.
Този увеличен риск се открива най-вече при хора с наднормено тегло или затлъстяване. Така например жените със свръхкилограми са с 35% по-застрашени от рак на гърдата, ако консумират много храни с висок гликемичен индекс. Азиатките, чийто основен източник на въглехидрати е белият ориз, увеличават риска си с 19% за всеки 100 г в повече ориз дневно. Но тези, които консумират кафяв ориз - по-бавно разграждаща се скорбяла, понижават риска си от рак на гърдата с 24% за всеки 100 г повече дневно. Когато нивата на кръвната захар станат толкова високи, че навлязат в зоната на диабета, рискът от рак на гърдата скача двойно спрямо този на жените след менопаузата с нормални нива на захарта.
В допълнение към повишения риск от развитие на рак на гърдата при жени след менопаузата гликемичният товар и общият прием на въглехидрати са свързани и с най-лошите типове на този рак, а именно онези, при които липсват естрогенови и прогестеронови рецептори. Тройноотрицателните видове рак на гърдата – при които туморните клетки не съдържат рецептори за естроген, прогестерон и HER2, не могат да бъдат лекувани с терапии, противодействащи на хормоналните ефекти. Това принуждава пациентите да се подлагат на по-смъртоносни и често по-слабо ефикасни варианти за лечение, което понижава съществено възможността за оцеляване.
От друга страна, мащабното Изследване здравето на медицинските сестри показа, че жените, консумиращи диета с много зеленчуци и малко въглехидрати, имат с 19% по-нисък риск от развитие на естроген рецептор-отрицателен рак на гърдата.
Въглехидратите и рискът от рак
Съществува и един по-сериозен проблем с големия прием на въглехидрати дори когато нивата на кръвната захар не се увеличават.
Високовъглехидратните диети предизвикват хронично покачване на инсулина, докато тялото се бори да се справи с излишъка от захар. Гликацията на белтъците, породена от прекомерно повишената глюкоза, също допринася за инсулиновата резистентност, в резултат на което се увеличават нивата на кръвната захар, а оттам потенциално и на инсулина. Бидейки растежен фактор, повишените равнища на последния представляват възможна заплаха от рак на гърдата, защото инсулинът, изглежда, стимулира растежа и възпроизводството на раковите клетки на гърдата.
Сега изследванията разкриват и друга опасност – отвъд гликацията и нивата на инсулина, която повишава риска от рак на гърдата във връзка с консумацията на въглехидрати.
Тази опасност се крие в един растежен фактор, който е толкова тясно свързан с инсулина, че е наречен „инсулиноподобен растежен фактор-1“, или IGF-1. Той, изглежда, е виновникът, свързващ високия прием на въглехидрати с риска от рак навсякъде из тялото, но особено в гърдата и вероятно в простатата.
Как IGF-1 увеличава риска от рак на гърдата
Нивата му в кръвния серум са свързани с риска от рак на гърдата при жени преди менопаузата. Изследвания сочат, че по-високите нива покачват риска с между 60 и 86%. За жени преди менопаузата на възраст до 50 години това покачване нараства до 150%. А някои изследвания демонстрират около 38% повишаване на риска от рак на гърдата при жени над 50-годишна възраст с високи концентрации на IGF-1.
Този фактор има силно влияние върху рака на гърдата, защото две от неговите функции – стимулирането на растежа на тъканите и потискането на апоптозата – са отличителен белег на злокачествените клетки. IGF-1 е необходим за растежа и развитието в детството. Но при възрастните хора по-високите му концентрации могат да причинят проблеми, в това число по-голям риск от рак и по-малка продължителност на живота.
IGF-1 е протеинов хормон, сходен по структура с инсулина. Той е растежен фактор, който играе роля за нормалното развитие на млечната жлеза, като спомага за правилното й формиране.
При възрастните хора увеличената консумация на въглехидрати, изглежда, повишава производството на IGF-1 и риска от рак. При децата растежният фактор е по-благотворен, защото бързото възпроизвеждане на клетките и тяхното оцеляване е желан ефект. Освен че стимулира растежа и деленето им, IGF-1 потиска апоптозата – един от защитните механизми на тялото срещу рака. Когато той не сработва, анормалните, предракови клетки оцеляват и се размножават, вместо да бъдат отстранени по естествен път от здравата тъкан.
Тези два механизма – стимулирането на растежа и намалената апоптоза, са отличителни черти на малигнените клетки. Ето защо високите нива на IGF-1, който има същите две функции, са силен стимулатор на рака. Лабораторни изследвания демонстрират, че когато развиващи се клетки на млечната жлеза са изложени на високи концентрации на IGF-1, това ги кара да образуват големи сферични струпвания с постоянна пролиферативна активност – анормални изменения, говорещи за канцерогенеза.
IGF-1 може да подтикне появата на рак посредством своите локални ефекти върху определени типове клетки. И за да стане още по-лошо, тези ракове, които се развиват под въздействието на растежния фактор, са често пъти резистентни към химиотерапията и лъчелечението. Нови данни предполагат, че IGF-1 и естрогенът работят съвместно за стимулиране на рака в човешки тъкани на гърдата.
Как потискането на IGF-1 ограничава риска от рак
Сам по себе си инсулиноподобният растежен фактор 1 не е проблем. Като повечето сигнални молекули, той въздейства върху клетките само след като се свърже със специфични за него рецептори. Такива има в много тъкани. Това увеличено IGF-1 сигнализиране и рецепторна експресия е признато за фактор за развитие на резистентност към лечението при рака на гърдата.
Количествата на рецепторите за IGF-1 са по-големи и при други видове рак, в това число този на простатата. Високите нива на растежния фактор заедно с понижените на главния серумен свързващ протеин IGF-BP3 (свързващ протеин 3 на инсулиноподобния растежен фактор) в кръвта предразполагат мъжете към рак на простатата. И при него засиленото IGF-1 сигнализиране е свързано с развиване на независимост на туморите от хормоналния контрол. Това ги прави много по-трудни за лечение с конвенционалните антихормонални терапии.
За щастие при изследвания, в които се използвали антитела за блокиране свързването на IGF-1 с рецепторите му, било постигнато потискане на няколко фактора, необходими за развитие на рака, в това число синтеза на протеини и клетъчния растеж, и оцеляване. Това се подкрепя допълнително от факта, че хората с вроден дефицит на IGF-1 имат значително понижена заболеваемост от рак.
Освен това проучвания сочат, че антидиабетичният медикамент метформин (който има многобройни стимулиращи здравето ефекти) потиска IGF-1 сигнализирането при клетъчни култури от човешки рак на панкреаса.
Изследвания демонстрират, че жените с нива на IGF-1 в кръвната плазма под 120 нг/мл имат по-големи шансове за оцеляване при рак на гърдата. Всъщност понижаването на тези нива се препоръчва за:
* намаляване на вероятността за развитие на рак на гърдата при жени с висок риск;
* забавяне напредването на рака при пациенти в ранен стадий на болестта;
* понижаване на риска от повторна поява на рака на гърдата;
* увеличаване на шансовете за оцеляване при тази болест.
Поради тези причини Биг Фарма ревностно търси лекарства, които да потискат сигнализирането на IGF-1 или свързването му с рецептори за приложение срещу различни ракове, въпреки че до момента голяма част от резултатите от тези изследвания са мизерни.
За щастие съществуват редица естествени начини за намаляване вредата, причинявана от IGF-1.
Намалете излагането на организма си на въглехидрати и IGF-1
Най-прекият начин да направите това е да консумирате диета с по-малко въглехидрати и прости захари. Това обаче е предизвикателство за много хора и особено за тези, които се опитват да ограничат и приема си на животински белтъчини и мазнини. По същия начин можете да понижите излагането си на продукти от разграждането на въглехидратите, като поддържате хранене, богато на влакнини. И то обаче може да е непривлекателно и некомфортно за мнозина.
По-апетитен и практичен вариант за ограничаване излагането на въглехидрати е да се приемат специфични хранителни вещества, намаляващи или забавящи разграждането им в червата, което на свой ред понижава нивата на кръвната захар и инсулина. По този начин можете да „намалите силата“ на IGF-1 системата и да придобиете по-голям контрол върху свързания с храненето риск от рак.
Таблицата, която виждате по-горе, посочва някои от хранителните вещества, за които е известно, че най-ефикасно намаляват излагането на организма на прекомерни количества въглехидрати от диетата, потенциално модулиращи нивата на IGF-1 и инсулина. Както се вижда, има много варианти за контролирането на това излагане. Забележете, че тези продукти действат чрез няколко различни механизма – това е решаващ и широко признат фактор за ефективността на въпросните натурални добавки.
Тези добавки намаляват способността на въглехидратите от храната да достигнат до кръвообращението ви и с това понижават кръвната захар, подобряват чувствителността към инсулина и потенциално ограничават производството на стимулиращ рака IGF-1. Чрез подбор на подходящите, които да приемате преди консумирането на съдържащи въглехидрати и скорбяла храни, можете да намалите риска си от рак, свързан с повишените нива на кръвната захар, инсулина и инсулиноподобния растежен фактор 1.
Елица ТАНЧЕВА
