Лечението със студ е известно от древността
Съвременната криомедицина се развива в три направления в зависимост от лечебните цели. Първото от тях - криохирургия - си поставя за цел разрушаването и отстраняването на патологичните тъкани с помощта на замразяване. Второто - криотерапия - позволява консервативно и много щадящо да се използва студа за възстановяване на функциите на отделните органи и оздравяване на целия организъм. И, накрая, третото направление - хипотермия, позволяваща да се понижи температура на тялото с различни методи, в това число и химически, може да се използва като спомагателен метод, например за снижаване на интензивността на обменните процеси по време на оперативни намеси.
Много широко в клиничната практика се използва и така наречената криодеструкция. Специалистите я смятат за най-естествения и физиологичен способ за разрушаване на патологичните тъкани. Бързото и кратковременно замразяване води до превръщане на междуклетъчната и вътреклетъчна течност в ледени микрокристали, които при разтопяването си "режат", механично повреждайки мембраните на клетките. Кръвообращението, постъпването на кислород, тъканното дишане и други жизнено важни процеси в замръзналата тъкан напълно се прекратяват.
Този биологичен шок води до гибелта на патологичното огнище.
Такава операция е краткотрайна, безкръвна, при нея не се нарушава целостта на околните участъци кожа, което позволява да се избегне опасността от заразяване на пациента с каквито и да било инфекции. Чрез изгаряне с течен азот се премахват брадавици, папиломи, невуси и други образувания по кожата. Операцията се провежда с помощта на специални портативни апарати - криодеструктори. За сметка на налягането в криодеструктора течния азот се подава в сменящия се оперативен накрайник, който се подбира в зависимост от размера и формата на кожното новообразувание. На операционния накрайник се създава най-ниската температура, способна да замразява повърхността на кожата на дълбочина до 10 мм. Едно точно докосване до нужния участък и папиломата или брадавицата се превръща в малко мехурче на кожата, което след 3-4 дни изсъхва, а след 10-14 дни отпада, откривайки здрава гладка кожа, без какъвто и да било белег. Анестезия при криодеструкция, по правило, не се изисква, тъй като процедурата, първо, се провежда много бързо, в течение на 30-90 секунди, а, второ, свръхниската температура сама по себе си е много силен аналгетик. Отстраняването на по-обширни образувания изисква малко повече време и се осъществява на няколко пъти.
Най-широко разпространение криодеструкция е получила в гинекологията при лечение на различни патологии на шийката на матката. В последно време все по-често се използва криолазерната деструкция за отстраняване на тумори, в това число и злокачествени. Но "скалпелът" от течен азот може да служи и като терапевтично средство, преди всичко за лечение на тонзилити, фарингити и някои други възпалителни заболявания. Лекарите са забелязали, че след първото краткотрайно въздействие със свръхниски температури върху лимфната тъкан на гърлото се прекратява обострянето на хроничния тонзилит и простудните заболявания като цяло, повишава се имунитета на човек. Този метод се нарича криостимулация на имунната система.
Криотерапията започва активно да се развива през втората половина на миналия век благодарение на новите открития в областта на медицината и биологията, а така също, подобно на криодеструкцията, благодарение на създаването на специална техника, способна да произвежда свръхниски температури. В началото за местна криотерапия широко се използвали прости и достъпни студеноносители във вид на ледени чувалчета или гел-пакети. Но те не осигурявали необходимото дозиране на студената процедура. Пробивът настанал, когато на международен ревматологичен конгрес, проведен през 1979 г. във Висбаден, доктор Т. Ямагучи от Япония докладвал за постигнатия от него лечебен ефект при ревматични заболявания посредством краткотрайно охлаждане на цялото тяло в закрита азотна криокамера с температура -180 градуса по Целзий. Такъв ултранисък студ в нея създавали разпилявани под налягане в различни посоки струи течен азот. Участниците в конгреса приели това съобщение скептично, отнасяйки го към парадоксите в медицината. Затова пък в Германия с нейните отдавнашни традиции в лечението със студ бързо оценили важността на японското изобретение. Пет години по-късно в клиниката на професор Р. Фрике започнала да действа първата немска криокамера и апарат за локална криотерапия, работещи с течен азот.
С разпространението на метода лекарите могли да се убедят в това, че краткотрайното въздействие на свръхниските температури се възприема от организма като положителен стрес, който мобилизира и повишава общите физиологически ресурси на организма. Студът е способен не само бързо да намали болката, възпаление, оток, спазъм, но и съществено да подобри микроциркулацията в кръвоносната и лимфната системи, да регулира мускулния тонус, да подобрява метаболизма и да укрепва имунните сили на организма.
Пълният текст четете в новия брой 52 на в. "Лечител".
