Методът не е панацея
Днес психоанализата е на мода. Но даже лекарите често я объркват с обикновената психологическа подкрепа.
Въпреки разпространеното мнение психоанализата не е само Зигмунд Фройд. Той е създал метод, но оттогава биологията и психиатрията са отишли далеч напред. Разработената от Фройд методика и технология на психоанализата, както и преди, се учат с години, но после всеки специалист я прилага по своему. Получава се - колкото психоаналитици, толкова и техники. Как да се ориентираме?
Примерно както при избора на бавачка за нашето дете. Професионализмът на лекаря зависи от нивото на културата, степента на клинична подготовка и даже основната специалност: неврологът и психиатърът все пак имат по-голям багаж от необходимите знания от терапевта и хирурга. Все по-често с психоаналитичната терапия се занимават психолози. И тъй като психоанализата не е евтино удоволствие, не се притеснявайте да питате за неговата квалификация и използвани методи; по реакцията съдете за общата култура и деликатността. Ако разговорът ви се е сторил неприятен - търсете друг специалист. Защото на сеансите ще се наложи много и дълго да разговаряте.
Протуберанси на подсъзнанието
Фройд е започнал като лекар-невролог. Той се занимавал с хипноза в парижката неврологична клиника на проф. Шарко, опитвайки се да лекува нарушения на говора след инсулт. По-късно напълно се отказал от хипнозата и преминал към психологически анализ на спонтанната реч на болния. Така се родил методът на свободните асоциации, позволяващ да се получи информация за подсъзнанието на човека. Същността му е в умението на лекаря да интерпретира това, което казва пациентът.
Крайъгълният камък на психоанализата е, че на всеки човек са присъщи скрити мисли, влечения, комплекси, които той несъзнателно потиска. Тяхното потискане и предизвиква невротични болести и телесни разстройства. Съвременната медицина е склонна да обяснява не само душевните, но и сърдечносъдовите, гастроентерологичните, даже урологичните и гинекологичните нарушения с “протуберанси” - пробив на мощна подсъзнателна енергия. Тази енергия преодолява “цензурата” на социалния самоконтрол, съвестта, чувството за вина и поражда подсъзнателни конфликти, негативно отразяващи се на психиката и здравето.
Към вредните “протуберанси” Фройд отнасял на първо място необузданите сексуални и агресивни инстинкти. По-късно той стигнал до извода, че за психичния живот на човека също така е важно влечението към смъртта и едновременно страха пред нея. Особено ярко това се проявява при самоубийците.
Душевен стриптийз на кушетката
На сеанса пациентът е легнал на кушетка и се е отпуснал. Лекарят го моли да извика от паметта си образи, спомени и без всякаква логика и ред да говори за тях. Всичко трябва да се казва: и баналното, и срамното, и нелепото… През цялото време психоаналитикът се намира извън полезрението на пациента - зад главата, даже зад параван. Зрителният контакт, а още повече докосването са крайно нежелателни. Подобна атмосфера помага да се разкрие скритото в несъзнателното.
Сеансът продължава 1-2 часа, не по-често от 2 пъти в седмицата. През цялото време лекарят търпеливо слуша болният, насочвайки потока на съзнанието в необходимата посока, без да пропуска никакви нюанси, уговорки, говорни грешки. А след това спокойно и безстрастно анализира откровенията и довежда техният истински смисъл до човека. Последното никак не е лесно. Често болният от невроза, макар и да желае да се излекува, подсъзнателно се съпротивлява на терапията. Прието е да се смята, че той търси обект, на който би могъл да пренесе скритото полово влечение или агресия. Този важен момент се обозначава с термина “пренасяне”.
Опитният психоаналитик може да “предизвика огъня върху себе си” и да стане обект на пренасяне на такива емоции. Често при това пациентът започва да изпитва към лекаря неприязън или обратно - влюбва се до безпаметност. Ако това се случи, лечението може да се окаже напразно. Майсторството на лекаря е да избегне такава ситуация. Тогава "пренасянето“ освобождава човека от психологически травми, уплаха, преживявания. Накрая болният осъзнава миналото и настоящето, разбира източниците на своя душевен дискомфорт и психосоматични симптоми - започва пътят към оздравяването.
Ако умело и гъвкаво се използва психоанализата, можем да станем по-силни психологически, физически и морално. Обаче трябва да се помни, че психоанализата не е панацея срещу всички болести и проблеми. Както и всеки друг метод.
