Ливадната сладка (Filipendula ulmaria) е многогодишно тревисто растение от семейство Розови (Rosaceae), което достига от 0,6 до 2 м височина. В началото на лятото цъфти с многобройни, събрани в метлици красиви бели цветове, излъчващи силен и приятен аромат, който неудържимо привлича пчелите. Плодовете имат причудлива, спираловидна форма. Ливадната сладка предпочита влажните места – покрай реки, потоци и блата. Среща се и в нашата страна. Едни от първите писмени сведения за това целебно растение се съдържат в гръцки източници. Древните елини са вярвали, че пухкавите цветове на ливадната сладка са пяна от тялото на богинята на любовта и красотата Афродита. Френското название на билката – la reine des prés (кралица на ливадите), отразява изключително точно особеното място, което тя заема сред множеството целебни растения. Ливадната сладка присъства в официалните фармакопеи на много страни, но особено широко е нейното приложение в народната медицина. 

На растението са приписвани магически свойства

Цветовете му са се ръсели по време на сватбените церемонии, за да донесат на участниците любов, хармония и благоденствие. През Средновековието ливадната сладка е била широко използвана билка благодарение на подчертаното й антипиретично и антиревматично действие. През 1835 година немският химик Карл Льовиг извлича от ливадната сладка вещество, наречено от него спиреинова киселина. Названието е производно от латинската дума spiraea – спирала, което е част от старото име на рода – Spiraea Ulmaria и прави алюзия с необичайната спираловидна форма на семената на растението. Изолираното вещество притежавало антипиретично и антиревматично действие, аналогично на гликозида салицин, изолиран от върбовата кора от италианския химик Рафаел Париа. В човешкия организъм под действието на ензима саликаза салицинът се трансформира в алкохола салигенин, който в черния дроб се превръща в салицилова киселина. След време се оказва, че Льовиг всъщност е изолирал натриев салицилат – натриеватата сол на тази киселина. Въпреки своята ефективност като антипиретично и антиревматично средство салициловата киселина не намира приложение за вътрешна употреба, тъй като сериозно уврежда слизестата обвивка на храносмилателния тракт. Макар и по-слабо аналогично се оказало и действието на натриевия салицилат. Спасението идва в лицето на немския химик Феликс Хофман, работещ в лабораториите на химико-фармацевтичната компания Байер, който модифицира молекулата на салициловата киселина, получавайки ацетилсалицилова киселина – неин естер с оцетната киселина. Ацетилсалициловата киселина се оказала с аналогично действие с изходното съединение, но далеч по-безопасна.

Но да се върнем на темата за ливадната сладка.

С лечебна цел се използват всички части –

цвят, листа и корени. В тях са открити огромен брой високоефективни биологично активни вещества: аскорбинова киселина (витамин С), флавоноиди (кверцетин, кемпферол) – под формата на гликозиди, каротеноиди (бета-каротен, рутин), катехини, танини, фенолни киселини (кафеена, елагова), дитерпенови алкалоиди (спирамин, спиратин), салицилати, висши мастни киселини, ароматични вещества (ванилин, метилсалицилат, салицилов алдехид), етерично масло (в цветовете), восъци и т.н.

Аскорбиновата киселина способства за активизиране на защитните сили на организма и участва в многобройни процеси в него. В частност подпомага синтеза на важния протеин колаген, изграждащ кожата, сухожилията, хрущялите и костите, взема участие във формирането на емоционално-психическото състояние, подпомага организма да се справи със стресовите състояния и т.н. Флавоноидите кверцетин и кемпферол са мощни антиоксиданти, които подпомагат организма в борбата му с агресивните свободни радикали, провокиращи развитието на изключително широк кръг патологии. Кверцетинът действа спазмолитично, диуретично, антихистаминно и противовъзпалително. Притежава и едно уникално свойство – на цинков йонофор. Известно е, че цинковите йони инхибират действието на ензима репликаза, който се използва от вирусите за тяхната репликация в инфектираните клетки. Кверцетинът превежда през клетъчната мембрана цинковите йони, в резултат на което се блокира репликацията на вирусите и разпространението на заразата.

Каротеноидите също са изявени антиоксиданти. В организма бета-каротинът се конвертира във витамин А, който е силен антиоксидант, вземащ активно участие в репродуктивните функции, в поддържането на имунитета, здравето на кожата и т.н. Рутинът (кверцетин-3-О-рутинозидът) е производно на кверцетина – негов гликозид с дизахарида рутиноза. Притежава ред благотворни въздействия – укрепва капилярите и придава еластичност на кръвоносните съдове, действа антиоксидантно, антиалергично, противовъзпалително и спазмолитично, подпомага детоксикацията на черния дроб и регулацията на глюкозата в кръвния ток и очното налягане. Катехините и танините също се характеризират с подчертано антиоксидантно действие. Катехините способстват за подобрение на адаптационните способности на организма в екстремни ситуации (в т.ч. и при стрес), както и на неговите умствени и физически възможности. Танините присъстват във всички части на растението. Те действат кръвоспиращо, подпомагайки съсирването на кръвта. Благодарение на адстригенното действие на танините при локалното приложение на билката се ускорява заздравяването на кожата при порезни рани, изгаряния и екземи. Наблюдава се и намаление на секрецията на себум (мастния секрет, отделян от мастните жлези в кожата).

Фенолните киселини потискат възпалителните процеси и облекчават вазоспазъма (свиването на кръвоносните съдове). Кафеената киселина оказва антимикробно, антиоксидантно, имуномодулиращо и кръвовъзстановяващо действие. Елаговата киселина инхибира канцерогенезата, особено рака на дебелото черво, хранопровода, черния и белия дроб, кожата и пр. Участва в борбата със свободните радикали, противодейства на окислението на липидите, предпазвайки клетките от разрушаване. Дитерпеновите алкалоиди спирамин и спиратин стимулират производството на стомашен сок, действат антибактериално и подпомагат съсирването на кръвта. По тяхната фармакологична активност салицилатите се отнасят към нестероидните противовъзпалителни средства. Действат обезболяващо, способстват за предотвратяване на отоците, подобряват капилярната пропускливост. Благодарение на присъстващите в билката салицилати тя оказва благотворно въздействие при редица заболявания.

Ливадната сладка е една от най-използваните билки в билколечението, за която се казва, че лекува 40 болести. Билката действа болкоуспокояващо, противовъзпалително, спазмолитично и диуретично. Доказано е и

бактерицидното й действие срещу редица патогени:

Campylobacter jejuni, Helicobacter pylori, Escherichia coli, Staphylococcus aureus, Listeria monocytogenes, Salmonella Enteritidis и др. Европейската агенция за лекарствата (L’agence européenne du médicament – EMA) признава употребата на ливадната сладка при болки в ставите и простудни заболявания. Редовната употреба на инфузии и отвари на билката оказва благотворно въздействие върху нервната система, премахва безсънието, снема нервното напрежение и безпокойството. Съществува информация и за подпомагане на функциите на черния дроб и неговата детоксикация. Ливадната сладка се използва във фармацевтичната промишленост за производство на различни лекарства. Тя не се препоръчва на бременни и кърмачки и не следва да се приема от хора, които са алергични към аспирин и салицилати. В някои страни цветовете на ароматната билка от векове се използват за придаване на виното и други напитки на приятен аромат и вкус на мед.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ