Физическата дейност съкращава наполовина риска от болестта
Наскоро учени показаха, че редица физически активности – от ходене до градинарство и танцуване, могат да увеличат обема на мозъка и да намалят риска от болест на Алцхаймер с 50%.
Изследването, публикувано в сп. Journal of Alzheimer's Disease, е на екип от Медицинския център при Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Университета на Питсбърг и е първото, което демонстрира, че на практика всеки тип аеробна активност е в състояние да подобри мозъчната структура и да ограничи риска от болестта.
Авторите проучили група от 876 пациенти от 30-годишното изследване на сърдечно-съдовото здраве в САЩ, като средната възраст на участниците била 78 години. Било осъществено дългосрочно проследяване на паметта им, което включвало също и стандартни въпросници за обичайната им физическа активност. ЯМР образи на мозъка на изследваните хора били анализирани със сложни компютърни алгоритми за измерване обема на мозъчните структури, в това число свързаните с паметта и алцхаймер, като например хипокампуса. Физическите активности, които практикували участниците, били съотнесени с тези обеми и бил обобщен седмичният разход на калории в резултат на тези дейности.
Резултатите от анализа показали, че по-голямата физическа активност била свързана с по-големи мозъчни обеми във фронталния, темпоралния и париеталния лоб, в това число и в хипокампуса. Хората, които получавали тази полза от увеличаването на физическата си активност, постигали и намаляване с 50% на риска си от алцхаймер и деменция. При участниците с леко когнитивно нарушение, свързано с алцхаймер (близо 25% от извадката), повишаването на активността също благоприятствало обема на мозъчните структури.
В придружаващ коментар главният редактор на сп. Journal of Alzheimer's Disease Джордж Пери отбелязва, че в момента най-обещаваща е промяната в стила на живот, в това число и повишената физическа активност. Авторите представят изследване, което свързва последната с увеличаване на сивото вещество и отваря възможности за обективно измерване на биологичния ефект от промените в навиците.
В заключение водещият автор д-р Сайръс Раджи казва: „Ние не разполагаме с вълшебен лек за алцхаймер. Фокусът ни трябва да бъде върху предотвратяването му.“
Превод от английски
Калина КАМЕНОВА