Нови механизми за лечението на инфекции
Бактериите са навсякъде. И въпреки разпространената представа, не всички са „лоши“. Но за да победим онези, които причиняват проблеми на хората, твърде много разчитаме на антибиотиците – дотолкова, че вече много от тях се оказват неефикасни заради увеличаващата се бактериална резистентност.
„Все повече антибиотици на практика стават безполезни – казва д-р Робърт Смит, асистент в катедрата по биологични науки на колежа „Халмос“ за естествени науки и океанография при университета „Нова Саутийстърн“ (NSU) в щата Флорида. – Дори най-рутинните инфекции, например ушните, които често се срещат при децата, стават по-трудни и скъпи за лечение.“
Тази идея не е нова – точно преди да спечели Нобеловата награда през 1945 г.,
Александър Флеминг – ученият, който откри антибиотиците, предупреди, че прекомерната им употреба би довела до бактерии, които вече не могат да бъдат убити с тези лекарства. Оттогава учените и бактериите са се вкопчили в смъртоносна оръжейна надпревара. Докато първите бързат да открият нови антибиотици, вторите отвръщат на удара, като развиват нови инструменти за отпор. През последните години бактериите побеждават.
Това накара учените от NSU да хвърлят нов поглед върху начина, по който бактериите действат, за да видят дали би могъл да се намери друг подход. Сега изследователите се фокусират върху разработване на нови механизми за лечението на инфекциите, които намаляват използването на антибиотици. И онова, което те откриха в сътрудничество с техни колеги от университета „Дюк“, е интересно.
Един от начините, по които бактериите заразяват хората, е като действат заедно. Първо те си построяват дом, наречен биофилм, и след това използват химикали, за да си „говорят“. Това им позволява да координират атаката си срещу инфектирания индивид. Наскоро екипът от NSU откри, че чрез разтърсване на къщата, която бактериите са си изградили, способността им да комуникират помежду си намалява.
„Открихме, че разтърсването на бактериите ги изправя пред дилема: дали искат да растат, или да си сътрудничат. И ако ги разтърсим с правилната честота, създаваме достатъчно объркване, че те да не могат да правят ефективно нито едно от двете“, казва Смит и отбелязва, че тази стратегия за предотвратяване на комуникацията между бактериите демонстрира потенциал за намаляване на нуждата от антибиотици. Изследователите се надяват да започнат да тестват теорията си при повече видове бактерии и накрая при лабораторни мишки.
Превод от английски
Таня ТОНКОВА
