Авторът на световния бестселър “Мъжете са от Марс, жените - от Венера“ Джон Грей обвинява за сегашната епидемия от ХАДВ редица „мозъчни убийци“ в нашия хиперсъвременен начин на живот и предлага някои прости решения. След като развива паркинсон и започва да търси натурален лек, той открива удивителна връзка между състоянието, детството си и своя космически успех. Това е откъс от новата му книга „Да останеш фокусиран в един хиперсвят“
Нещо ново се случва в нашите мозъци. Състоянието хиперактивност с дефицит на вниманието (ХАДВ) и спектър от свързани с него психични разстройства е разрастваща се епидемия особено в САЩ, но се разпространява и по света. Без практически немедикаментозни решения милиони деца, юноши и възрастни хора ненужно прекарват живота си в „справяне“ с един или повече от нейните скрити симптоми – от афективни разстройства до затлъстяване, тревожност и пристрастявания.
Това състояние засяга не само нашите деца, но и голяма част от възрастните. То кара брачните партньори да губят интерес и привличане един към друг, което в крайна сметка води до развод. А ако вашата ХАДВ прерасне в паркинсон, както стана при мен, тогава вероятността да получите някаква форма на когнитивно нарушение е 50% според Фондацията за паркинсон.
Настъпването на деменцията и болестта на Алцхаймер е огледално отражение на нарастващия брой деца с ХАДВ. Тази неспособност да се контролира и поддържа вниманието засяга всички сфери на живота на всеки един етап. Без устойчив и гъвкав фокус ние имаме ограничен достъп до потенциала си за щастие и успех.
Когато ХАДВ продължи и в зряла възраст, симптомите се променят. Хиперактивността може да се превърне в нервност, импулсивността – в склонност към поемане на рискове, а разсеяността – в обърканост. В резултат на това възрастните хора с ХАДВ често имат проблеми с междуличностните отношения и работата.
Различният мозък
ХАДВ не е просто мързел или извинение за слабо представяне. Тя не е само „всичко е в главата“, но е съвсем буквално в мозъка. Сега вече е доказано, че състоянието е измеримо физическо увреждане на нормалната мозъчна функция, предизвикано от окислителния стрес.
С помощта на напредналите технологии учени откриха, че мозъците на децата с ХАДВ всъщност са различни от тези на връстниците им без състоянието. Едно изследване установи, че фронталната част на хипокампа, за който се смята, че е центърът на паметта в мозъка, обикновено е по-голяма при ХАДВ, като компенсаторна реакция срещу неспособността на детето да се концентрира. Освен това амигдалата, примитивният емоционален център на мозъка, била по-малка при децата с ХАДВ и имала по-слаби връзки с префронталния кортекс, или тази част от мозъка, която отговаря за решаването на проблеми. Според изследване на 163 деца със състоянието и 166 без него, първите имали по-тънка мозъчна кора в зони, свързани с вниманието и двигателната активност. Други проучвания демонстрираха, че хората с ХАДВ имат по-малко мозъчни рецептори и транспортери в онези части от мозъка, които са свързани с пътища за мотивация или възнаграждение.
Но третирането на състоянието с медикаменти не е отговорът. Изследователи от Брукхейвънската национална лаборатория в САЩ показаха, че дългосрочната употреба на стимулиращи лекарства срещу ХАДВ в действителност променя мозъка, влошавайки състоянието още повече. Това би могло да обясни защо в крайна сметка се налага лекарите да увеличат дозировката заради привикване към медикаментите.
Свръхстимулираният мозък
При прекалена стимулация възнаграждаващите вериги в мозъка стават по-малко чувствителни и по-слабо повлияващи се от нормално стимулиране. Това причинява симптом номер едно на ХАДВ: отегчението в отговор на обикновените стимули и повишената нужда от избягване от скуката чрез прекомерна стимулация. Това означава, че възможността да се играе видеоигра, да се гледа телевизия или да се яде нещо сладко, става по-важна от нормалната стимулация за правене на онова, което е необходимо, за да се спечели одобрението на родителите и учителите. Понижената активност в префронталния кортекс допълнително потиска способността за фокусиране върху това, което е наистина важно.
Хиперразсеяност
В някои аспекти терминът ХАДВ сам по себе си е заблуждаващ. Списъкът с обичайните симптоми често е променлив и даже противоречив. Докато някои деца са разсеяни и дезорганизирани, други са неспокойни и импулсивни, а трети – и двете. В повечето случаи изобщо няма действителен дефицит на вниманието, а по-скоро неспособност за неговото подходящо разпределяне.
Някои деца с ХАДВ, които са невнимателни, разсеяни или „отнесени“, не успяват да насочат вниманието си към онова, което говорят учителите им, и вместо това се отдават на фантазиране. Други, които са хиперактивни, импулсивни или неспокойни, също не могат да се фокусират върху учителя, но по различни причини. На тях просто не им е интересно това, което той приказва, и предпочитат да са някъде другаде. Те не могат да стоят мирно в класната стая, но без проблеми „висят“ пред телевизора или видеоигра.
Д-р Марта Бридж Денкла, клиницист и учен от института „Кенеди Кригър“ и университета „Джонс Хопкинс“, казва, че среща това объркване редовно при родители, които водят децата си в клиниката по ХАДВ, където тя практикува. „Постоянно трябва да обяснявам на родители, че ХАДВ не е дефицит в смисъла, да кажем, на бюджетния или тиреоидния дефицит, където нямаме достатъчно количество от нещо. По-скоро тук е засегнат контролът върху вниманието“, обяснява тя.
„Разпределянето на вниманието по подходящ начин, за да имаме успех в училище, изисква степен на волеви контрол – това, което може да се нарече воля да се откъснем от предпочитано занимание и да се фокусираме върху дейност, която може да не е толкова привлекателна или непосредствено възнаграждаваща.“
Хората с ХАДВ разполагат с предостатъчно внимание – ето защо те могат да играят с часове видеоигри или да потънат в заниманията си с Лего, или пък да посвещават безкрайно внимание на неща, които са по-стимулиращи физически, като храни боклуци, наркотици, опасности, дигитални забавления или онлайн порнография. Те може да имат изобилие от концентрация, но не са способни лесно да я пренасочват към по-малко стимулиращи дейности.
Тази неспособност да се концентрират върху по-малко стимулиращи, обикновени занимания ги кара да се фокусират повече върху такива, които им дават силен стимул. Затова, докато се наслаждават на силно стимулиращите видеоигри, децата лесно се отвличат от подреждането на стаята си или от писането на домашните. С времето повишената мотивация за играене на видеоигри ги кара да се откъснат от вътрешната си мотивировка да сътрудничат и да се харесват на родителите и учителите си.
Склонността да се фокусират върху дейности, които носят незабавно и лесно удовлетворение, поражда широк диапазон от хиперсимптоми, проявяващи се при различните хора в зависимост от техния уникален темперамент. Но всички тези хиперсклонности са симптоми на едно и също състояние, което води до ХАДВ.
Хиперболест
Симптомите на ХАДВ се проявяват по множество различни начини, но ги свързва една обща нишка. Просто прибавете „хипер“ към почти всеки един нормален темперамент и ще получите ХАДВ. Това единствено състояние поражда различни симптоми, които лесно могат да бъдат идентифицирани като хиперактивен, хиперфокусиран, хиперимпулсивен, хиперконтролиращ, хиперчувствителен, хиперразсеян, хиперинтровертен, хиперекстравертен, хиперсоциален, хиперзатворен, хипернезависим, хиперпасивен или просто хиперотнесен и неспособен изобщо да се концентрира.
При ХАДВ естествено интровертното дете става „хиперинтровертно“ и силно страхуващо се от социални взаимодействия. Естествено екстравертното става „хипердоминиращо“ и нечувствително към другите. Естествено сериозното дете става „хиперотговорно“, но често пъти съпротивляващо се на промените и прекалено осъдително спрямо околните. Естествено игривото става „хиперигриво“ и спонтанно до степен, в която не довършва нещата и е прекалено дезорганизирано.
15 възможни причини за ХАДВ
В най-прости термини причината за ХАДВ е окислителният стрес в мозъка. Ето 15 аспекта от нашия съвременен начин на живот, които допринасят за или директно предизвикват окислителен стрес. Това увеличаване на последния както в червата и стомаха, така и в мозъка, поражда симптомите на ХАДВ. Чрез лекуване на стреса можем да увеличим способността за концентрация.
1. Парацетамол
Медикаменти за понижаване на температурата и облекчаване на простуда, грип, алергия и болка като Тиленол, Викодин и други, които съдържат ацетаминофен (парацетамол), допринасят за окислителния стрес, предизвикващ ХАДВ. Ацетаминофенът потиска естествената активност на глутатиона – ензим, произвеждан от черния дроб за предпазване на мозъка от действието на свободните радикали. Резултатът е окислителен стрес. Когато се използва за сваляне на температурата, това популярно лекарство блокира способността на тялото да се защитава и лекува. Едно изследване от 2014 г. разкри, че децата, чиито майки са приемали ацетаминофен по време на бременността, имат с 37% по-висок риск да бъдат диагностирани с ХАДВ.
Децата и възрастните с това състояние, както и с биполярно разстройство, аутизъм, деменция, паркинсон и алцхаймер, имат ниско производство на глутатион, главния агент на тялото за минимизиране на окислителния стрес. Ниските нива на ензима потискат и развитието на миелиновата обвивка, която изолира нервите и предпазва мозъка от свръхстимулация. Демиелинизацията в мозъка, отличителният белег на невродегенеративните заболявания е просто друг начин да се каже „окислителен стрес“.
2. Мононатриев глутамат
Хроничното излагане на известни невротоксини като „подобрители“ на храните от рода на МНГ и хидролизирания растителен протеин прави мозъка по-уязвим на окисляване, причинявано от метилживака, който най-често се съдържа в някои видове риба, в конвенционално отглежданите растителни храни и зъбните амалгами, както и във въздуха, който дишаме, и водата, която пием. ХАДВ и деменцията имат общ знаменател – те могат да се предизвикват от тежки метали като живака.
3. Захар
Изследвания върху пациенти с травми на главата показват, че високата кръвна захар може да причини окислителен стрес в мозъка. Но дори и да не сте наранили главата си, прекомерната консумация на безалкохолни напитки, плодови сокове, хляб, бисквити, сладолед, торти и други сладки храни покачва кръвната захар, водейки до окислителен стрес в невроните и хронично възпаление в целия мозък.
Високата захар при бременните жени може да доведе до свръхстимулиране на развиващия се мозък на бебето, предизвиквайки намаляване на допаминовите рецептори – ситуация, свързана с ХАДВ.
Изследване на Харвардското медицинско училище откри, че богатите на захар храни активизират нуклеус акумбенс – зона в мозъка, която се стимулира и от медикаменти като хероин, кокаин и екстази.
Високите нива на инсулин вследствие на повишената кръвна захар потискат производството на глутатион и водят до окислителен стрес, правейки мозъка по-уязвим на въздействието на токсичните метали като олово, живак и кадмий. Многобройни изследвания също демонстрираха, че засилената консумация на захар може да ограничи броя на допаминовите рецептори в мозъчните зони, свързани с възнаграждението, както се наблюдава при ХАДВ. Тогава децата редовно консумират повече захар, за да компенсират слабата функция на допамина.
4. Неферментирала соя и пастьоризирани млечни продукти
ХАДВ може да се причинява от потискане на храносмилането вследствие на консумация на соев протеин, соево мляко и пастьоризирани млечни продукти. Това възпрепятства производството на метаболитни ензими и аминокиселини, необходими за нормалната функция на мозъка. Важно е обаче да се отбележи, че „ферментиралите“ соеви продукти и суровите млечни произведения не са вредни и не нарушават храносмилането.
5. Заседнал начин на живот
Той затруднява циркулацията на лимфата, която пречиства мозъка от тежките метали, химикалите и други токсини от въздуха, водата и храната. Това води до увеличена токсичност и мозъчни инфекции и възпаление. Липсата на физическа активност потиска и растежа на мозъчните клетки и намалява оросяването, спомагащо за излекуване на мозъчните инфекции. Движението е необходимо за развитието на мозъка и производството на невротрансмитери. При недостиг на последните ние търсим форми на пасивно стимулиране вместо физическа активност, за да избегнем чувството за скука, свързано с ниското производство на химични съединения в мозъка.
6. Стрес
Хроничният психологически стрес, предизвикан от строги наказания, загуба, неодобрение или физическо насилие или заплаха, повишава нивата на стресовите хормони, а това на свой ред води до окислителен стрес в мозъка. Хроничното отделяне на тези хормони потиска производството на глутатион. Различни травми в детска или зряла възраст могат да повишат кортизола (хормона на стреса), пораждайки още по-голям окислителен стрес в мозъка.
7. Стимулиращи медикаменти
Днес с образни изследвания може да се потвърди, че прекомерната допаминова стимулация от наркотици като кокаин, крек, хероин и метамфетамини може да променя и уврежда мозъка. Подобни изменения се наблюдават и след вземане на стимулиращи медикаменти, предписвани при ХАДВ и разстройства от аутистичния спектър.
8. Видеоигри
Прекалено честата и продължителна игра на изпълнени с насилие видеоигри има сходен ефект върху мозъка с употребата на стимулиращи медикаменти, в това число предписваните с рецепта Риталин и Адерал. Чрез сканиране на мозъка изследователи от Университета на Индиана в САЩ установиха, че тези игри променят мозъчната функция при здрави млади мъже само след една седмица, потискайки активността в зоните, свързани с контрола на емоциите.
Стимулиращите медикаменти наводняват мозъка с по-високи от нормалните нива на допамин. Тази свръхстимулация предизвиква намаляване на рецепторните места за въпросния невротрансмитер, водейки до пристрастяване към стимуланта. В случая с видеоигрите стимулацията повишава притока на кръв към нуклеус акумбенс, центъра на удоволствието в средния мозък, като в същото време намалява този към префронталния кортекс, свързан с вземането на решения и контролирането на импулсите.
Продължителните занимания с видеоигри понижават контрола върху поведение, което може да доведе до злоупотреба с наркотици и патологично комарджийство. В действителност невронните вериги, които опосредстват желанието за игра на такива игри, са сходни с тези, наблюдавани при наркотичната зависимост. В по-малка степен гледането на телевизия, слушането на силна музика и консумирането на нездравословни храни също имат подобен ефект върху нуклеус акумбенс.
Дрогиране с медикаменти
Риталин, често предписвано лекарство при ХАДВ, и кокаинът действат в мозъка, използвайки едни и същи пътища. А Адерал, който е малко по-различен, действа в мозъка като метамфетамините.
Стимулантите могат да имат голям ефект върху мозъка още от първата употреба. Скорошно изследване на Калифорнийския университет в Сан Франциско разкри, че кокаинът може да го пренастрои и да повлияе драстично върху вземането на решения само след едно използване. Тази промяна прави търсенето на допълнителна стимулация по-важна от другите здравни приоритети.
Доклад от 2005 г. на невролога Джордж А. Рикорти и екипа му от университета „Джонс Хопкинс“ още повече осъжда медикаментите за ХАДВ. Учените тренирали маймуни да употребяват сами орален амфетамин, сходен с Адерал. След две до четири седмици изследователите открили доказателства за породено от амфетамина мозъчно увреждане, с понижени нива на допамина и по-малобройни допаминови транспортери върху нервните окончания в т.нар. ивичесто тяло.
Според проф. Уилям Карлизън от Харвард лекарствата за ХАДВ увреждат нуклеус акумбенс в развиващия се мозък на децата, водейки до загуба на мотивация в зряла възраст. Впоследствие това беше потвърдено и от други учени.
Всички изследвания установяват засягане на нуклеус акумбенс, дори при ниски дози, приемани за кратък период. Тази част от мозъка е важна за мотивацията, концентрацията, удоволствието, интереса и дори за влюбването. Тя регулира производството на „хормоните на щастието“ в мозъка като допамин и серотонин.
Окислителният стрес в тази част на мозъка се свързва не само със зависимост и пристрастяване, но и с ХАДВ. От емпирична гледна точка зависимостите са просто опит за временно намаляване или премахване симптомите на ХАДВ. Макар че изследванията твърдят, че увреждането е постоянно, все още липсват проучвания върху ефектите от натурални методи за подпомагане на мозъка в борбата му да излекува състоянието.
9. Предизвикано раждане
Процедурите за стимулиране на раждането със синтетичен окситоцин могат да удвоят риска от ХАДВ. При изследване на 300 деца, родени по този начин, 67% от тях били диагностирани със състоянието.
10. Развод
Статистиката сочи по-голям риск от поведения, подобни на ХАДВ, при деца на разведени родители, особено когато на момчетата им липсва редовното влияние на техните бащи или майките им не успяват да намерят щастието. Присъствието на фигурата на бащата повишава допамина в детския мозък, а щастливата майка също може да е източник на здравословни нива на това вещество.
11. Порнография
Едно проучване в Холандия през 2006 г. откри, че еротиката има най-висок пристрастяващ потенциал от всички интернет приложения.
Изследване върху сканирани мозъчни изображения в Кеймбриджкия университет установи, че пристрастеността към порнографията и неперсоналния секс може да стимулира изключително високи нива на допамина и като всяко пристрастяващо средство, това интензивно повишаване променя мозъка чрез намаляване броя на допаминовите рецептори. В резултат на това се изисква увеличена стимулация за постигане нормални нива на сексуално удовлетворение.
По време на нормалното интимно сексуално общуване тялото отделя четири пъти повече пролактин, отколкото при мастурбация. Това покачване на хормона се свързва със засищане от секса и при двата пола, един вид естествен сигнал „аз приключих“. Но равнищата на пролактина, свързани с мастурбацията или порното по интернет, притежават уникалната способност да пренебрегват този естествен сигнал. В резултат на това интернет порнографията може да доведе до притъпяване на интереса към секса с реален партньор и засилено желание за още порно.
12. Антибиотици, пестициди, пластмаси и ГМО храни
Антибиотиците убиват опасните бактерии в тялото, но наред с тях унищожават и полезните. Намаляването на добрите бактерии позволява на токсичните гъбички Candida albicans да колонизират червата. Холистичните здравни специалисти наблюдават, че децата с ХАДВ и аутизъм почти винаги страдат в различна степен от нарушено храносмилане, което може да се дължи на прекомерното развитие на кандида.
То потиска нормалното производство на витамини от група В и невротрансмитери, които са необходими за добрата мозъчна функция. Без способността да синтезира витамин В12, черният дроб не може да произвежда глутатиона, нужен за предпазване на мозъка от окислителния стрес. Децата, които не са били кърмени или са приемали много антибиотици, имат по-висок риск от чревни смущения и кандидоза.
Генномодифицираните храни и следите от пестициди в конвенционално отглежданите земеделски продукти също могат да убиват полезните бактерии в червата и да предизвикват кандидоза и стомашно-чревни проблеми. Най-популярният хербицид в света е глифозат и изследвания потвърждават, че този синтетичен токсин променя и унищожава добрата чревна флора.
Глифозатът в ГМО храните е пряко свързан и с ХАДВ и допаминовата функция, защото той потиска усвояването на аминокиселините фенилаланин, триптофан и тирозин. Фенилаланинът е необходим за производството на тирозин, от който се получава допамин. От триптофана пък се образува витамин В3, който регулира холестерола, повишава производството на енергия и засилва притока на кръв към мозъка, както и успокояващото мозъчно съединение серотонин.
Дефицитът на последния е пряко свързан с повишаване на стреса, безпокойството и депресията. Потискането на тирозина има връзка с увеличаването на теглото, забавянето на метаболизма и неспособността за концентрация.
ГМО глифозатът възпрепятства и транспортирането на сулфата, нужен на черния дроб за производството на глутатион. Плюс това пестицидът потиска и синтезирането на ключови хормони и витамин D, а последният е жизненоважен за над 2000 гени и играе ключова роля за развитието на мозъка.
Освен стомашно-чревните проблеми децата с ХАДВ често страдат и от хормонални дисбаланси, които могат да бъдат предизвикани директно от излагането на токсични химикали като бисфенол-А (ВРА) и фталати, използвани в пластмасовите бутилки и играчките. Един обзор заключи, че излагането на редица ендокринни (хормонални) нарушители, в това число фталати и пестициди, в периода преди и малко след раждането, е свързано с развитие на ХАДВ и разстройства от аутистичния спектър.
13. Непоносимост към глутен и други видове чувствителност към храни
Изследвания демонстрираха, че при много възрастни и деца чувствителността към някои храни е основна причина за ХАДВ. Най-честите виновници са глутенът, неферментиралите соеви продукти (соево мляко и сирене тофу), пастьоризираните млечни продукти, ГМО храните, царевицата, високофруктозният царевичен сироп, захарта, яйцата, хранителните бои и консерванти, антибиотиците и/или изкуствените подсладители. Алергиите и чувствителността към храни предизвикват възпаление на червата, което от своя страна води до възпаление в мозъка и ХАДВ.
14. Токсичност
Увеличаващите се нива на токсичност във въздуха, водата и храната не само причиняват окислителен стрес в мозъка, но и водят до изчерпване на глутатиона, с което допринасят допълнително за окисляването, пораждащо ХАДВ. Освен обичайните невротоксини, учените са идентифицирали 201 разпространени индустриални химикала, пет от които (олово, метилживак, полихлорирани бифенили, арсен и толуен) са особено силни „невротоксини, засягащи развитието“, които способстват за появата на ХАДВ и други психични нарушения.
15. Хранителни дефицити
През последните 100 години земеделските практики, свързани с употреба на изкуствени торове, са направили почвата бедна на витамини и минерали, които са необходими за стимулиране производството на мозъчни съединения. Едно публикувано изследване стигна до извода, че геннонемодифицираната царевица е 20 пъти по-богата на хранителни вещества, енергия и белтъчини в сравнение с генномодифицираната. Всички тези липсващи витамини и минерали са нужни за предпазване на мозъка от окислителния стрес. Дефицитът на йод също е свързан с него. Според СЗО този дефицит е една от главните причини за нарушено когнитивно развитие при децата.
Натурални терапии за мозъка
По-долу са представени няколко прости програми или протоколи за лечение, които да използвате като отправна точка в търсенето на това, какво е подходящо за вас.
Във всички случаи предлаганите дозировки са за възрастни, а за деца, които още не могат да гълтат таблетки, капсулите могат да се отварят и съдържанието им да се добавя в шейкове и други здравословни напитки.
За да откриете правилната доза за вашето дете, имайте предвид, че посочените дозировки са за хора с тегло между 45 и 91 кг. Така че ако детето тежи между 23 и 45 кг, за него ще е подходяща половин доза от всички споменати продукти, а ако е между 11 и
23 кг, тогава ще му трябва четвърт доза. Забележете също, че всички предложения са приблизителни и няма нужда да ги спазвате с точност.
Ако предозирате някоя хранителна добавка, единствените странични ефекти ще бъдат главоболие, стомашни болки или лека диария – и няма нищо притеснително. Ако ви се гади или ви боли главата, пробвайте да приемате добавките с храна. Ако дискомфортът продължи, тогава намалете дозата. За да откриете правилната доза за вас, спрете за два дни и после започнете пак с по-ниска доза. Следвайте тази процедура, докато оплакванията изчезнат.
Протокол 1
Най-лесната и евтина програма, която включва само шест добавки. Като постигнете ефект, можете да намалите дозите наполовина. След като ползите се затвърдят, използвайте само при необходимост.
1. ½ ч.л. липозомен витамин С два пъти дневно
2. 2 капсули екстракт от гроздови семки два пъти дневно
3. 2 мултиминерални капсули с йонни микроминерали и оротати два пъти дневно. Започнете с една на ден и постепенно увеличете на две капсули два пъти дневно. Тези минерали поддържат мозъчната функция и прочистват мозъка от тежките метали. Прекомерната детоксикация може да предизвика временно главоболие или леко повишено налягане в главата. След като вземете една таблетка, ако не получите главоболие или налягане в главата същия ден, увеличавайте с по една капсула, докато достигнете до четири дневно. В периоди на силен стрес може да повишите дозата според потребностите до две капсули три пъти дневно.
4. 1 капсула омега-3 два пъти дневно.
(Бел. ред. В магазините „Лечител“ ще намерите продукти с омега-3 като ЕПАМАР стронг, НеоЛинум и Масло от ленено семе, както и мултивитамините ВИТАТАБС ABCDE и ВИТАМАКС ТОНИК.)
5. 1 мултивитаминна таблетка два пъти дневно
6. 1 капсула берберин преди всяко хранене
Протокол 2
Най-ефикасната програма за концентрация, гъвкав ум и позитивно настроение. Тя включва няколко добавки, приемани по два пъти дневно, и шейк с неденатуриран пшеничен протеин за закуска. След постигане на резултати можете да намалите дозите наполовина – ако вземате една доза дневно, тогава вземайте по една през ден – и да прилагате програмата при необходимост.
1. Следвайте указанията за Протокол 1 и добавете следните неща:
2. 2 лъжици неденатуриран пшеничен протеин с малко плодове (половин банан или горски плодове) и 240 мл вода или бадемово мляко
3. 1 капсула с постепенно освобождаване витамин В комплекс
(Бел. ред. Витатабс В-комплекс стронг ще видите на стр. 23.)
4. 1 капсула храносмилателни ензими 10-20 минути преди сутрешния шейк и преди всяко хранене
5. 1 капсула 2-АЕР мембранен комплекс 10-20 минути преди всяко хранене (за възстановяване на клетъчните мембрани и регулиране на кръвната захар)
6. 1 капсула фосфатидилсерин 10-20 минути преди всяко хранене (за поддържане флуидността на клетъчните мембрани)
Безмлечен протокол
Вместо неденатуриран пшеничен протеин, като източник на белтъчини използвайте долупосочените немлечни аминокиселинни добавки. Имайте предвид обаче, че много хора, които са чувствителни към млечните продукти, въпреки това са в състояние да преработват неденатурирания млечен пшеничен протеин. Тази програма включва девет допълнителни добавки. След постигане на резултати може да намалите дозите наполовина. Прилагайте, когато е необходимо.
1. Следвайте указанията за Протокол 1 и добавете следните неща:
2. 1 лъжица колагенови пептиди, 1 с.л. МСТ масло (МСТ – средноверижни триглицериди), шепа годжи бери, половин банан и натурална ванилия, добавени към сутрешния шейк. Постепенно увеличавайте МСТ маслото до максималната доза от 1 с.л., но го намалете, ако се получи подуване или болка в резултат от измирането на кандида, след което отново постепенно го увеличете.
3. 1 капсула l-тирозин 10-20 минути преди всяко хранене
4. 1 капсула 5-НТР 10-20 минути преди всяко хранене
5. 1 капсула N-ацетил цистеин (NAC) 10-20 минути преди всяко хранене
6. 1 капсула с постепенно освобождаване витамин В комплекс със закуската
7. 1 капсула храносмилателни ензими 10-20 минути преди всяко хранене
8. 1 капсула 2-АЕР мембранен комплекс 10-20 минути преди всяко хранене (за възстановяване на клетъчните мембрани)
9. 1 капсула фосфатидилсерин 10-20 минути преди всяко хранене (за поддържане флуидността на клетъчните мембрани).
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
