в-к Лечител
в-к Лечител
 

АСТМАТА: РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ

Брой: 17, 28 април 2016 - ВЕЛИКДЕН
3 МАЙ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С АСТМАТА

Бронхиалната астма е едно от най-разпространените заболявания на съвременността. Хора от всички възрасти в целия свят страдат от това хронично заболяване на дихателните пътища, което при недостатъчно ефективно лечение може значително да ограничава живота на пациентите, а в редица случаи води до хоспитализация в реанимационното отделение и дори може да стане причина за смърт. Според някои данни днес от бронхиална астма страдат около 300 милиона души в света. Към 2025 г. те ще се увеличат с още 100 милиона.
Независимо от ясното определение на болестта, достатъчно ярките симптоми и големите възможности на функционалните методи за изследване бронхиал­ната астма и днес все още нерядко се диагностира погрешно като различни форми на бронхит и се лекува неефективно и неадекватно с антибиотици, отхрачващи и противокашлични препарати.
Повечето пациенти с бронхиална астма се установяват при изразени симптоми на заболяването. Разпространеният те­зис, изказан от специалистите от Global Initiative for Asthma още през 1995 г., за това, че „всичко, което се съпровожда със свистящи хрипове, трябва да се смята за астма, докато не бъде доказано обратното”, остава актуален и днес.
Що се отнася до рисковите фактори за развитие на бронхиална астма, те могат да бъдат класифицирани като вътрешни (вродени характеристики на организма), обуславящи предразположеността на човека към развитие на бронхиална астма или защитаващи от нея, и външни, които или инициират началото на астма, или способстват за нейното обостряне (при хората, предразположени към бронхиал­на астма).
Факт е, че всички знаят: бронхиалната астма е сложно заболяване, изискващо сериозно лечение. Но повечето хора имат твърде оскъдна информация за болестта. Не само за особеностите при нейното протичане, но и за причините за възникване, както и за рисковите фактори, свързани с тях.
Съществува голям брой рискови фактори, способстващи за възникване и задълбочаване на бронхиалната астма.
Сред тях е и полът на човека. Съгласно статистиката сред децата и подрастващите астма много по-често се наблюдава при момчетата. Но този показател се изравнява, когато хората достигат 20 години и не се променя до 40-годишната граница. Но след нея тенденцията е към увеличаване броя на лицата от женски пол, заболели от бронхиална астма. И до днес остават пълна загадка причините за тези различия.
Съществува хипотеза, че причините са по-високото равнище на предразположеност към едни или други алергии, а така също по-тесните въздухоносни пътища при момчетата. При тях е по-ниска устойчивостта към вирусите на епителните клетки на дихателните пътища поради хормоналните им особености. Като следствие човек се заразява по-често от респираторни инфекции, което повишава рисковете от свиване на дихателните пътища.
Генетичната предразположеност
към астмата е установен факт. Документирани са случаи на т.нар. конкордантност: когато еднояйчни близнаци боледуват заедно от бронхиална астма. Много често може да се наблюдава картина, при която майка, боледуваща от астма, ражда дете с това заболяване. Или заболяването се предава от поколение на поколение. Според съвременни изследвания при около 1/3 от боледуващите от астма  болестта се предава по наследство.
Следва да се спомене и атопичната бронхиална астма. Тя има алергична природа и се предава по наследство. Когато единият от родителите има такава астма, вероятността да се разболее детето му е 20-30%. А когато и двамата родители са бол­ни, вероятността се покачва до 75%. В началото на XXI в. нивото на смъртността в света в сравнение с 90-те години на миналия век се увеличило 9 пъти! И около 80% от детските смъртни случаи при бронхиална астма се падат на възрастта от 11 до 16 години. Кога започва да боледува човек? Най-често заболяването се появява в детска възраст до 10 години – 34%, от 10 до 20 години – 14%, от 20 до 40 години – 17%, от 40 до 50 – 10%, от 50 до 60 – 6%, над 60 години – 2%. Често началните пристъпи на заболяването започват в първата година от живота. Бронхиалната астма при децата в ранна възраст протича необичайно, нерядко се приема за коклюш, бронхопневмония, бронхоаденит.
Както показали съвременни изследвания, генетичната предразположеност може да се компенсира чрез изключване на провокиращите алергени и с помощта на корекция на имунния отговор в стадия на бременността.
Кои са тригерите при астма?
Под тригери се разбират такива фактори, които предизвикват обостряне на болестта и пристъпи на задух. Към тях се отнасят алергените, когато болният развива екзогенна бронхиална астма. А пък за аспириновата бронхиална астма тригери се явяват нестероидните противовъзпалителни препарати, редица химически агенти, студът, физическото пренапрежение и някои остри миризми.
Алергията е фактор, който играе важна роля за развитието и обострянето на това заболяване. Най-голямо количество алергени има във въздуха - прах, вълна, прашец, микроскопични гъбички и т.н.
Що се отнася до нестероидните противовъзпалителни препарати, техният прием може да предизвиква задух.
Непоносимост към аспирина, полиноза и синузит с рецидивиращ характер
– такова състояние се нарича астматична триада. Нейни ярки симптоми са оток на Квинке или уртикария.
Атопия, бронхиална хиперактивност – така се нарича особеност на организма, която се изразява в способност да се развиват алергични реакции. Това е реакцията, която се проявява при децата при въздействие на определен фактор на външната среда. Това може да бъде храненето, съдържащо голямо количество продукти, носещи алергени, или неудовлетворителното състояние на средата на обитание на малчугана. Бронхиална хиперактивност може да се развива и на фона на генетична предразположеност.
Атопията по своите проявления е много сходна с алергията. За нейното определяне се провежда анализ на кръвта, кожни алергопроби и др. Всъщност атопията невинаги предизвиква астма, но може да бъде една от причините за нейното развитие.
Още един важен фактор, сериозно влияещ върху развитието на заболяването, са респираторните инфекции, които са с бактериална и вирусна форма. Те влизат в ролята на пусков механизъм, който при астма обостря нейните пристъпи както при възрастните, така и при децата. За науката остава тайна може ли една или друга инфекция да стане причина за развитие на астма.
Но рисковите фактори за бронхиална астма, свързани със заболяванията, предизвикани от респираторни инфекции, са нещо абсолютно доказано. Според някои данни има връзка между инфекциите от подобен род и появата на астма при децата.
Както показали изследвания, при възрастните наличието на астма не е свързано с продължителен период на тютюнопушене. Затова пък била установена взаимовръзка между пушенето и развитието на астма при децата.
Според съществуващите днес данни пасивното тютюнопушене влияе за развитието на заболяването в ранна възраст. Пушенето на този от родителите, който прекарва повече време с детето, оказва по-голямо влияние. Ако жената пуши през първата година от живота на малчугана, то детето има 2 пъти повече шансове да се разболее от астма. Сериозно влияние оказва и тютюнопушенето през бременността. Вследствие на това, че у новороденото се понижава белодробната функция, значително нарастват шансовете за обструкция и постепенна поява на астма.
Какви нови парчета от пъзела добавили към все още загадъчната картина на астмата последните научни изследвания?
Развитието на астма в детето може да започне в утробата на бременната жена
Водещи научни изследователи реализирали комплекс от лабораторни и клинични изпитания, резултатите от които позволили на лекарите да открият интересна закономерност.
Оказало се, че развитието на астма може да започне още когато детето е в утробата на майката. Такъв извод специалистите направили след редица опити. Благодарение на новата информация екипът от медици от Канада ще може по-детайлно да изучи механизма на появата на сложното заболяване на дихателните пътища.
...

Диетата влияе ползотворно
Съгласно изследвания, проведени с участието на животни, употребата на плодове, зеленчуци и зърнени култури помага за облекчаване на симптомите на астма.
Учени от Лозанския университет в Швейцария са убедени, че високото съдържание на целулоза в менюто на болния от астма позволява да се намали възпалението в белите дробове. Тези твърдения се основават на експерименти, проведени с мишки. Диетата с високо съдържание на зърнени култури, плодове и зеленчуци води до образуване на мастни киселини. Тези киселини служат като сигнал за активизиране на имунната система. В резултат белите дробове са по-устойчиви към дразнители. Мишките, в чиято дажба влизали продукти с ниско съдържание на целулоза, били по-силно подложени на заболявания, тяхната астма прогресирала.
В доклада на учените се съобщава, че за последното десетилетие се наблюдава ръст на заболеваемостта от алергична астма, при това употребата на растителни продукти постоянно  спада.
Физическите упражнения намаляват симптомите
За да се намалят симптомите на астма е достатъчно всеки ден  по 30 минути човек да се занимава с физкултура, твърди ново изследване.
Тази новина може да предизвика недоумение – та нали сме свикнали, че астматиците още от училище са освободени от физкултура, доколкото физическата дейност предизвиква задух и други симптоми на астматични пристъпи. Но ново изследване, публикувано в BMJ, твърди, че 30 минути упражнения на ден са достатъчни за облекчаване на тези симптоми.
Изследователи от Канада анализирали начина на живот на 643 астматици. Те открили, че участниците в изследването, които редовно практикували умерена физическа активност, почти два пъти по-рядко изпитвали пристъпи на астма, отколкото тези, които не спортували.
За да бъдат ефективни, тренировките не трябва да са интензивни. „Ние въобще не говорим за маратон - заявил Саймън Бейкън, водещ автор на изследването. – Само 30 минути дневно, разходка с велосипед или йога, почти всяка физическа активност може значително да намали симптомите на астма. Но трябва задължително да се вземат прости предпазни мерки, за да се избегне дискомфортът, който може да възникне по време на физическа активност. Рискът от бронхоспазъм при натоварване съществува, но използването преди тренировка на обикновен инхалатор решава проблема с бронхоспазмите.” Тъжната новина е, че по данни от изследването повечето астматици не се занимават с физически упражнения и само 14% от участниците в изследването заявили, че правят упражнения по 30 минути всеки ден. Твърде малко.
Въпросът е  дали новото изследване ще убеди лекарите да предписват спорт за астматиците в допълнение към лечението с лекарства. (Бел. ред. Благотворно влияние върху болните от астма имат някои природни продукти като АЛЕРМИН®, Пикногенол стронг®, Пикногенол – спрей, ЕПАМАР стронг, Гинко билоба и др. Повече за тях ще научите на стр. 23.)

Владимир ЙОНЕВ

Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"


Брой: 17, 28 април 2016
 
 
Продукти
 
Витасел® Робувит®
 
Бодифлекс - течен колаген + магнезий и витамини В
 
ФЕМИГЛАНДИН® GLA+E (FEMIGLANDIN GLA+E)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД