Брой: 15, 16 април 2015 - ХЕМОФИЛИЯТА

• Кои са основните принципи в храненето на малкото дете през първите пет години от живота му?
– Споделям твърдението на много лекари, че хранителните навици, които се формират у детето в ранна възраст, в повечето случаи не се променят и в неговата зрялост. И бих добавила, че за това важна роля играе семейството и изградената в него култура на хранене.
Периодът на бременност е част от тези първи 1000 дни от живота на бебето, които са от изключително значение за оформянето и правилното развитие на плода. Много важен фактор за формирането на вкусовите предпочитания на детето са храните, които майката приема по време на бременността и кърмаческия период. Ако жената се храни предимно с плодове и зеленчуци, е твърде вероятно в бъдеще детето да ги предпочита пред нездравословните храни, които съдържат високи количества захар и мазнини.
Разбира се, най-добрата храна, която може да се предложи на едно дете в началото на неговия живот, е майчината кърма. Тя е богата на всички хранителни елементи, които да подпомогнат здравословния растеж и развитие на организма. В кърмата се съдържат над 100 ензими, които стимулират развитието на чревната лигавица. Освен това чрез приема на кърма биха могли да се предотвратят инфекциите на стомашно-чревния тракт и развитието на алергии. Лекарите се обединяват около препоръката на Световната здравна организация за кърменето на бебето най-малко до 4-6-ия месец, без да се въвеждат други храни през този период.
Следващият етап от храненето на детето е неговото захранване. Това е процес, който е препоръчително да се осъществява на фона на кърмене, без да се прекъсва връзката между майката и бебето. Детето трябва да привикне към новата храна и да усвои дъвкателни способности. В периода след шестия месец нуждата от витамини и микроелементи в бебешкия организъм се увеличава, кърмата вече е недостатъчна за набавянето им и тези дефицити трябва да бъдат попълнени чрез отбиващите храни. Тук е много важна консултацията с лекар по отношение на това кога, как и с колко да бъде захранвано бебето и да се следи теглото му.
Друг основен принцип е предлагането на различни по вид и състав храни. Разнообразното меню гарантира набавянето на необходимите хранителни елементи и вещества. При захранването в помощ на майката могат да бъдат индустриално произведените пюрета, които осигуряват разнообразие от вкусове и безопасност, тъй като са произведени под строг контрол и с подбрани суровини. Майката трябва да търси продукти, които са без добавени захар, сол и консерванти, за да осигури здравословно меню на детето. Задължително в едно от храненията на детето трябва да има червено месо или бобови растения, защото те съдържат желязо, енергия и мазнини. Суровите плодове и зеленчуци, без значение дали са пасирани на каша, или не, са богати на витамини и минерали и са много подходящи за следобедна закуска. Млечното хранене трябва да продължи да присъства в менюто на детето, а за да се избегне развитието на алергии, е препоръчително да се използват млека за подрастващи, които съдържат всички необходими витамини и минерали.
Ако родителите не ядат даден вид храни, не бива да лишават детето от възможността да ги опита и само да прецени дали са му вкусни или не.
Разбира се, няма как да избегнем изцяло вредните храни, защото те са едни от най-рекламираните продукти на пазара. Целта не е никога да не купуваме на детето си от тях, защото забранените неща са най-желани и рискуваме да постигнем обратен ефект. Именно заради това на детето трябва да му се обясни по разбираем за него начин, че прекаляването с пресолени и сладки храни не е полезно.
• Какви са дефицитите в хранителния режим на децата у нас?
– Според последните данни на Световната здравна организация най-дефицитните хранителни елементи при децата в България са желязо и витамин А. Желязото е микроелемент, чрез който кислородът се пренася от дробовете към останалите органи, а също и участва в изграждането на мускулите. Недостигът на желязо при българските деца до 5-годишна възраст е 26%. Железният дефицит води до анемия и по-бавно развитие на организма, а за да бъде избегнат, е препоръчителна консумацията на месо, риба, листни зеленчуци и ядки.
Интересно е да се отбележи, че недостиг на витамин А има сред децата от бившите съветски републики, а европейските държави не отчитат липса. Витамин А подпомага клетъчния растеж и зрението, както и поддържа имунната система. Съдържа се в зелените, червените и оранжевите зеленчуци.
Сред българчетата недостигът на йод е много нисък – 6%, а пък в развитите европейски държави този елемент е дефицитен.
• Навиците в семействата относно менюто им оказват ли влияние върху здравето на децата?
– Хранителните навици на децата винаги са резултат от навиците на техните родители. Както и споменах, от голямо значение е с какво се храни майката, защото част от вкусовите предпочитания на детето се формират още по време на бременността и кърмачеството.
След периода на захранването детето започва да яде от храната, която се приготвя за цялото семейство. Но ако тя не е достатъчно разнообразна, детският организъм няма да успява да си набавя всички нужни елементи. Важно е също така да си припомняме, че децата се учат от това, което виждат, а не от това, което им се казва. Така че, макар и несъзнателно, примерът на родителите със сигурност ще бъде последван от тяхното дете. Добрите навици се създават, когато си поставим за цел тяхното придобиване. Би било полезно цялото семейство да участва във формирането на здравословното меню – стремете се към това основните хранения да са в определен часови интервал, да не се вечеря късно; не предлагайте газирани напитки, а пийте повече вода и прясно изцедени сокове; в междинните хранения приемайте плодове, зеленчуци или ядки.
В началото на тази година направихме национално проучване чрез анкета за хранителните навици на семействата у нас. Оказа се, че в сравнение с миналогодишното ни проучване има подобрения. Като например намаляване на консумацията на пилешко месо за сметка на телешкото и свинското. Ежедневната консумация на плодове и зеленчуци се е повишила, което говори, че хората се интересуват от това какво слагат на трапезата си. Разбира се, има и навици, които се оказват трудни за преустановяване, като например прекомерната употреба на сол.
• Адекватно ли е храненето на бременните жени и каква е връзката с увеличената тенденция на преждевременни раждания?
– По данни на СЗО, при 29% от бременните жени в България се установява дефицит на желязо, който е доста по-висок в сравнение с процента на жените с такъв проблем в Германия и Франция например, 18% от бременните страдат от недостиг на цинк, което има отношение към състоянието на имунната система и по-честите инфекции. В някои случаи именно инфекциите по време на бременността са предпоставка за преждевременни раждания. (Бел. ред. Достатъчно лесноусвоим цинк можете да си набавите от Цинкосан, а желязо – от чудесните финландски продукти Неожелязо и Феромакс тоник стронг. Повече за тях ще научите на стр. 23.)
• Разкажете повече за кампанията „Първите 1000 дни... и след това”.
– Днес най-разпространеният начин за набиране на всякакъв вид информация е чрез интернет. Включително и тази за правилното отглеждане и хранене на децата. Майките все по-често се доверяват на форуми и статии в мрежата, отколкото на експертното мнение на лекарите. Затова стартирахме кампанията „Първите 1000 дни... и след това”, чиято цел е да се излага и разпространява достоверна информация за храненето на най-малките. Имаме подкрепата на 15 болници в цялата страна и 10 лекари – специалисти в различни области: акушер-гинеколози, неонатолози, диетолози, лични лекари и др.
Кампанията е най-широко развита на Фейсбук страницата на „Първите 1000 дни...”, където редовно се публикуват съветите на лекарите, поставят се различни теми, дава се възможност на родителите да коментират или да задават въпроси.
В началото и в края на кампанията проведохме две дискусии с медицински лица, на които бяха обсъждани теми, свързани с хранителните навици на бременните жени у нас и дефицитите в детското меню.
Надявам се, че сме помогнали на повече млади семейства да подобрят начина си на живот и че вече са усетили ползите от правилното хранене. Ще продължаваме с тази важна задача и занапред, за да осигурим по-добър живот на следващите поколения.