сочат данни от проведено изследване в България
Тази година Световният бъбречен ден се проведе под наслов “Има надежда”. Акцентът у нас беше поставен върху заболяванията на отделителната система в ранна възраст. По думите на детския нефролог от СБАЛДБ в София д-р Димитър Русинов, миналата година е извършен скрининг в цялата страна за скрити бъбречни заболявания. Обхванати са 5 хиляди деца. “И при тези в детските градини, и в училищата, т.е. независимо от възрастта, установихме, че рано сутрин, когато започвахме прегледите и децата идваха от вкъщи, пикочните мехури са добре изпразнени. По обяд обаче са препълнени, а това е предпоставка за бактериални инфекции на отделителната система”, коментира д-р Русинов. При 17% от изследваните деца имало белтък в урината, което означава наличие на бъбречно заболяване: “Изследването на урина трябва да бъде включено в профилактичния пакет за деца от 7 до 15-годишна възраст”, категоричен е нефрологът.
Бъбречните заболявания са вторите по честота след респираторните страдания в детска възраст. Инфекциите на отделителната система и нефролитиазата, дори и при кърмачета, са преобладаващите диагнози. На трето място са аномалиите на отделителната система, които са предпоставка за бъбречна недостатъчност. В света около 40-50% от децата, които са на диализно лечение, страдат именно от аномалии на отделителната система.
От 2013 година насам в България се въведе задължителен ехографски скрининг на всички бебета, навършили 6-месечна възраст. Това е сериозен напредък в мерките за ранна диагностика на вродените бъбречни аномалии. Най-честите са: хидронефроза – била е диагностирана при около 7% от изследваните 5 хиляди деца, кисти на бъбрека, едностранен или двустранен мегауретер. Сравнително малко са децата, родени с един бъбрек.
Приемането на достатъчно количество течности и редовно ходене до тоалетна са двете неща, които задължително трябва да се спазват, за да се избегне бъбречно заболяване. Според д-р Русинов обаче това не се прави в нашата страна – нито от малчуганите в детските градини, нито от тези в училищата. Според представители на Асоциацията на родители на деца с бъбречни заболявания трябва да се промени стандартът за санитарните помещения в учебните заведения, защото като цяло те са в лошо състояние.
“Напоследък все по-често се лансира идеята, че майчината кърма е напълно достатъчна за бебето и не е нужно даване на допълнително вода преди въвеждането на твърда храна. Нефролозите не сме на това мнение. Още в кърмаческа възраст наблюдаваме наличие на бъбречнокаменна болест, а причината за това е недостатъчният прием на течности. България попада в географски регион, където времето е сравнително топло и човек губи течности при ежедневната си дейност. Недостатъчният прием на вода е причина урината да се концентрира и да се образуват песъчинки и уратни камъни – проблем и при децата, и при възрастните. Сравнително висок процент от българското население има бъбречнокаменна болест.
Бъбречните заболявания често нямат проява и се откриват в краен стадий, когато функцията на бъбрека е толкова увредена, че трябва да се мине на диализно лечение. Почти всяка година имаме по едно, а и повече деца, които са в такъв стадий на заболяването. Това е един огромен стрес както за малките пациенти, така и за цялото семейство. Препоръчваме хората по-често да се подлагат на профилактични прегледи, изследване на урина и когато има най-малки отклонения – да се търси консултация със специалист”, категоричен е д-р Русинов.
Ели ВЕРГИЛОВА
