Брой: 5, 5 февруари 2015 - Най-опасните инфекции

Наскоро проф. Камен ПЛОЧЕВ, началник на Клиниката по инфекциозни болести във ВМА, представи във в. „Труд“ своето виждане за „10-те най-опасни инфекции“. Пъргави журналисти скоро препечатаха тази интригуваща информация и в други медии. Разбира се, препечатването, както и отпечатването във в. „Труд“ бе извършено с похвалната цел да осведомят широката публика за дебнещите я инфекциозни смъртоносни заболявания. Намерението е явно добронамерено, но изпълнението е очевидно лековато, повърхностно, хаотично, безкритично, неаргументирано, противоречиво, подвеждащо, вредоносно! Тоест никой редактор не се е постарал да улови, посочи, коментира поне някои от грешките на професор Плочев. Впрочем това са грешки и на цялата съвременна медицина – на науката и на практическото здравеопазване в глобален мащаб.

Ще се спра накратко само на няколко от грешките на уважавания професор.
Преди всичко липсва яснота, липсва критерий, липсва показател – как са били подбрани, подредени, класирани посочените десет инфекции.
Дали това са най-смъртоносните или най-нелечимите, или най-бързо разпространяващите се, или най-трудните за диагностиране, или най-скъпо струващите (на болния, на обществото) инфекции?!...
Дали тази класация има предвид днешното състояние на нещата, или се визира цялата човешка история, или само последните 100 години, или годишната равносметка за България – или за човечеството?!
Информацията, вмъкната под това заглавие („10-те най-опасни инфекции“), би била вълнуваща и отчасти дори полезна, ако се поднасяше на полуграмотна публика в кръчмата или кафенето, но в случая (в. „Труд“ и други медийни трибуни!) тя има благородните претенции да повишава здравната култура на читателите...
Първо. Ако приемем, че „най-опасните инфекции“ са тези, които са убили и убиват и днес най-много хора, то класацията би имала съвсем друг вид. И в никакъв случай грипът не може да заеме първото място нито със спорните, не 50 милиона, а между 20 и 100 милиона в целия свят, отнесени от „испанския грип“, нито със съвременните грипни епидемии, които осмъртяват годишно по около 3000 българи и по 40 000 жители на Земята.
Да не говорим, че тази грипна смъртност би могла да спадне поне с 50-90%, ако догматизираната и комерсиализирана конвенционална медицина и безотговорната здравна система бяха приели доказаните алтернативни профилактични възможности (в. „Лечител“ – „Истината за грипа“, бр. 5 и 6 от 2006 г.).
Така класирането на грипа на първо място не може да бъде оправдано и обосновано по никакъв начин! То е произволно, голословно, илюзорно!
Второ. Ако класацията на „най-опасните инфекции“ се извърши според причинените от тях човешки смъртни случаи (днес или някога), поне началото на този списък би изглеждал така:
1) Черната чума, черната смърт, която през XIV век отнема живота на около 250 милиона души. Само в Китай умират над 58 милиона, а броят на европейците намалява с около 33%.
2) Въпреки съществуващата ваксина и антибиотична терапия (в по-ново време) от 1914 г. досега от коремен тиф са починали над 20 милиона души! Причинител на инфекцията – бактерията Salmonella enterica.
3) Туберкулозата заема пето място в „списъка на проф. Плочев“, макар че в друга публикация той подчертава безпокойството си от възвръщането и трудното лечение на тази инфекция у нас. Между другото от 1914 г. насам „жълтата гостенка“ на Христо Смирненски е погубила над 150 милиона души, а статистиците изчисляват, че на нашата планета от нея днес умира по един човек всяка секунда...
4) Маларията. Проф. Плочев й отрежда шеста позиция сред най-опасните инфекции.
За България, слава Богу, това не се отнася. Случаите са спорадични, и то привнесени от Третия свят. Последният такъв инцидент се разигра в клиниката на проф. Плочев, като заподозреният, че е заразен с вируса на ебола, се оказа тежко болен от малария, „придобита“ в едно от еболните огнища – Сиера Леоне. От малария обаче в света се заразяват всяка година над 200-500 милиона души (от грипа – по данни на СЗО, всяка година се заразяват 5-30% от населението, 95% от заразените се разболяват, а при 47% се получават усложнения, от които над 1-3 милиона, главно деца, напускат този прекрасен (и ужӚсен!) свят...).
5) Да се акцентува на лептоспирозата, от която годишно се инфектират само 300-400 „късметлии“ у нас, не е логично, не е сериозно, независимо че тази инфекция произлиза от една неизучена пълноценно и твърде смъртоносна бактериална група...
6) Ако класацията на „най-опасните инфекции“ се прави според скоростта, с която се развива болестта, грипът пак не е достоен за палмовата клонка, защото най-скоротечно може би протича холерата, а най-висока смъртност причинява ебола – 80-90%!
Трето. В класацията на „десетте най-опасни зарази“ проф. Плочев поставя на първо място грипът, а последното – десето, място заемат РЕЗИСТЕНТНИТЕ КОКИ. Цитат: „Няма с какво да лекуваме резистентните коки, поразяващи всички органи и системи, защото са резистентни към антибиотиците. (Ат. Ц.: Тук и навсякъде подчертаването е мое!). Но за това сме виновни ние, тъй като употребяваме прекомерно антибиотици. По този показател сме на едно от първите места в света.“
На тази професорска позиция може да се възрази поне с два-три контрааргумента:
а) Кои са тези „ние“?! Най-вероятно под тази шапка той слага целокупния български народ. Донякъде с основание, което обаче се нуждае от уточнение. Болните българи пият повече антибиотици не просто защото са влюбени в тях, а защото:
• Имат възможност да си ги купуват безпроблемно (без рецепта!) поради недъгавата ни здравна система...
• Ако отидат на лекар, това е съпроводено с ядове, унижения, губене на време, заразяване пред лекарския кабинет, почти неизбежни бакшиши, полу или пълно неграмотно обслужване и пр.
• В повечето случаи самият лекар ще им предпише един или друг антибиотик, без да е направена антибиограма, дори без да има какъвто и да е терапевтичен смисъл например при едно започващо вирусно заболяване като грипа...
б) Коките стават резистентни към антибиотиците не просто и само защото пациентите не спазват предписания им начин на тяхната употреба, каквото е масово битуващото мнение на лекарите по този въпрос, а защото антибиотичната терапия е по принцип сбъркан, неадекватен подход в съвременната медицина. Не е излишно за любезните ни читатели да се информират по темата, като прочетат „Антибиотиците – постижение или престъпление?“ (в. „Лечител“, бр. 12/2007 г. и в сайта на „Лечител“ – http://www.lechitel.bg/page.php?id=11).
в) От цялата постановка за инфекциозните заболявания, според проф. Плочев, се вижда, че големият инфекционист (казвам го в буквалния смисъл на думата, без ирония! – б.а.) не е чувал, че освен безпомощната, главно медикаментозна, господстваща днешна медицинска теория и практика има и една необхватна, многолика, хилядолетна (медикаментозната е едва 100-200-годишна! – б.а.) и все по-модернизираща се, усъвършенстваща се алтернативна, немедикаментозна, природна, холистична, интегративна и безопасна Оптимална медицина, която често се справя успешно там, където академичната медицина е напълно или частично безсилна...
Четвърто. Сега да се върнем на т. 7 от класацията на проф. Плочев, която е обозначена като „Болести от кърлежи“. Обзалагам се публично, че проф. Плочев не може да се аргументира с цифри, факти и реални данни защо е поставил „кърлежовите болести“ на седмо място, а не на второ или девето, например?!
Ето на какво се опират моите несъгласия, какви са моите възражения и контрааргументи, които трябва да се знаят от всеки българин, който иска да живее в здраве и комфорт, защото текстът оттук нататък се отнася за най-малко 99% от българите:
1. Проф. Плочев  твърди:
„Болести от кърлеж. Лаймска болест, марсилска ку- и кримска треска, анаплазмоза, ерлихиоза, петнисти трески и туларемия. България е първа в Европа по туларемия с около 300 болни“.
Да се смееш ли, да плачеш ли или – да бягаш от земите български?
Страшното е, че подобно „медицинско мислене“ притежават и медицинските експерти от Америка до Япония, от Русия до Франция, от Испания до Великобритания, от Швеция до Швейцария...
Този път нашите водещи медици не са изостанали в незнанието си от задграничните си водещи колеги.
Дали това „постижение“ може да ни топли?!...
2. Споменатите „кърлежови“ болести не се предават само от кърлежи. (Има над 30 други начини за заразяване с т.нар. „кърлежови“ заболявания, но брадясалата стародавна заблуда продължава да владее умовете и на най-авторитетните (с 5-6 изключения в света!) медицински експерти...
3. Повечето от цитираните „кърлежови“ (!?) болести, тъй като имат бактериална етиология, ако се диагностират навреме, се поддават на успешно (Казано условно!) антибиотично лечение. Случаите на марсилска, кримска и ку-треска, на ерлихиоза, сходната им бартонела и пр. (Даже когато отбелязваме, че водим по туларемичните бройки!) са смешно малочислени в сравнение с епидемичните мащаби (В рамките и на България, и на планетата!), когато става дума за ЛАЙМСКАТА БОЛЕСТ!
4. И втора по важност „подробност“, неизвестна на дипломираните медици, които и не искат да чуят за нея – лаймската болест, която не се поддава на радикална антибиотична терапия, отстъпва пред безвредни природни препарати!
Пето. За съжаление и с извинение (по нашите земи не е твърде прието да цитираш своите лични успехи! – б.а.) налага се да насоча вниманието на любезните читатели към няколко мои публикации, ако желаят да се информират по-добре по казуса „лаймска болест“:
1. „Защо лаймската болест е най-големият здравен проблем на човечеството?“
2. „Болен ли е Буш?“
3. „Моргелонозата“
4. „Инфекциите („Каролинска“ или „Лечител“?)“ – в сайта на „Лечител“ - http://www.lechitel.bg/
Ще трябва да добавя и „Прозренията на един лечител“ (малка книжка с диск, която се предлага във всички магазини и дрогерии „Лечител” срещу 4,90 лв.)
В тези публикации може да се намерят отговори на купища въпроси, за които конвенционалната медицинска наука или мълчи подозрително, гузно и „срамежливо“, или се измъква с формулировки като „Няма медицински проблем, наречен „Лаймска болест“ – обаче и проф. Плочев признава, че има такъв проблем, даже го нарежда на „скромното“ седмо място сред стряскащите „десет най-опасни зарази“!
Искрено поздравявам проф. Плочев, че за разлика от своите именити (макар и анонимни) колеги (виж стр. 10 и 11!) той е включил все пак лаймската борелиоза в топ десет на световните инфекции!...
Шесто. Тези болестни класации, освен всичко друго, показват информационната недостатъчност на медицинската наука и цялото здравеопазване, дори в ХХ и XXI век – епохата на свръхинформационните технологии!...
1. Няма задоволително, изчерпателно познание за болестите и в частност за инфекциозните – вирусни, бактериални, гъбични и пр.
2. Няма ясни и общоприети статистически данни за най-опасните инфекции: а) от тяхното откриване до днес; б) средногодишното инфектиране напоследък в глобален мащаб (и/или в национален, например за България); в) ежегодната смъртност у нас, за света; г) не е коректно от научна и информационна гледна точка да се правят каквито и да е класации, като се сравняват несравними, разнородни показатели:
• За хепатит В се казва, че броят на заразените, вирусоносителите е 300 000 души общо;
• За маларията се посочва броят на новозаразените ВСЯКА ГОДИНА;
• За туберкулозата и хеморагичната треска, за полирезистентните стрептококови и стафилококови инфекции не се дават НИКАКВИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ, т.е. читателят е оставен да приема на доверие отделеното 5-о, 8-о и 10-о място на тези три заболявания, за които не се знае колко се заразяват и колко умират годишно – нито у нас, нито по света...!
Смятам за излишно да повтарям за лаймската болест всичко, което съм публикувал многократно – било във в. „Лечител“ (www.lechitel.bg), било в Интернет, някои ТV предавания и пр.
Дори съм пращал лични писма до мнозина от българските експерти. ВСУЕ! Те странно предпочитат да се взират в старите си учебници (остарели безнадеждно!) или в собствения си пъп, но истината в медицина е последната им грижа... Даже със завидно упорство разпространяват в модерните масови  медии своите средновековни догми, лъжи и заблуди.
Да му мисли пациентът!