Понякога болестта, която ни измъчва, ни носи едно или друго послание - нужно е само да се научим да разбираме езика, на който тя ни говори чрез своите симптоми. Още повече, че това съвсем не е чак толкова трудно... Лекувате се неуспешно от язва на стомаха? А не се ли отнасяте често твърде критично към себе си? Имате болки в шията? Не е ли време да отхвърлите от себе си онзи, който се настанил върху нея? Боли ви кръста? Може би, вие сте се нагърбили с твърде тежка отговорност? Страдате от пристъпи на астма? Помислете, какво или кой не ви дава „да дишате с пълни гърди”?
„Както не може да се лекуват очите, без да се мисли за главата, или да се лекува главата, без да се мисли за целия организъм, така не може да се лекува тялото, без да се лекува душата” – казвал Сократ. Бащата на медицината Хипократ също смятал, че организмът следва
да се разглежда като единна структура. И подчертавал, че е много важно
да се търсят и отстраняват причините за болестите, а не само техните признаци
А причините за нашите заболявания много често се обясняват с нашето психологическо неблагополучие. Неслучайно казват: „Всички болести са от нервите”. Наистина ние често дори не подозираме за това и продължаваме напразно да чукаме по вратите на безброй лекарски кабинети. Но ако някакъв проблем съществува в главата ни, то болестта, дори ако тя за известно време утихва, скоро се връща обратно. Изходът в тази ситуация е един - не просто да се отстранят симптомите, а да се търси корена на болестта. С това именно се занимава психосоматиката – науката, която изследва влиянието на психологическите фактори върху телесните заболявания.
Психосоматиката не е просто взаимна връзка между телесното и психическото, това е цялостен подход към пациента, който престава да бъде носител на някакъв орган или симптом на заболяване, а става пълноценна личност със свои вътрешни проблеми и, като следствие, телесни недъзи.
Още през 30-те години на миналия век един от основателите на психосоматиката Франц Александер обособил група от седем класически психосоматични заболявания, така наречената „света седморка”. В нея влизали първичната хипертония, язвата на стомаха, ревматоидният артрит, хипертиреозата, бронхиалната астма, колитът и невродермитът. Днес списъкът с психосоматични разстройства е значително по-дълъг.
По данни на Световната здравна организация от 38 до 42% от всички хора, посещаващи соматични лекари, се явяват пациенти с психосоматичен профил.
Стресове, продължително нервно напрежение, душевни травми, потиснати обиди, страхове, конфликти... Дори ако се стараем да не ги забелязваме, да ги забравим, да ги изхвърлим от своето съзнание - тялото помни всичко. И ни напомня. Зигмунд Фройд писал за това така: „Ако ние гоним проблема през вратата, то той във вид на симптом влиза през прозореца”. И понякога той се промъква толкова настойчиво, говори ни толкова красноречиво, че на пръв поглед изглежда невъзможно за разбиране. Все пак, нека опитаме...
Бронхиалната астма възниква при попадане в дихателните пътища на едни или други алергени, може да се предизвиква от инфекция, а така също - от емоционални фактори.
Ако става дума за психологическите причини за възникването на тази болест, то за такава е прието да се смята невъзможността на човека „да диша с пълни гърди”. Често астмата ни сполетява тогава, когато нашата жизнена ситуация е станала такава, че търсим и не намираме „отдушник”, живеем в „тежка, потискаща атмосфера”, без да получаваме „глътка свеж въздух”...
Пусков механизъм за развитие на това заболяване може да стане и неблагоприятната обстановка на работното място, където на перспективния сътрудник му „отнемат кислорода”. Или, например, нашествието на далечни роднини, настанили се безцеремонно в нашия дом - така, че човек „не може да си поеме дъх”. Проблеми с дишането нерядко възникват и в хора, чийто близки буквално ги „задушават” със своите грижи, особено при децата, чийто родители твърде здраво ги „стискат в своите обятия”.
Някои психолози дори са убедени, че
за повечето астматици плачът е непосилно явление
Такива хора сдържат сълзите си. Астмата – това е потиснато ридание... опит да се изрази това, което е невъзможно да се изрази по друг начин.
Професор Н. Песешкиян, ръководител на Висбаденската академия по психотерапия в Германия, е убеден, че много болни от астма произхождат от семейства, където високо са били ценени достиженията, предявявани са били твърде високи изисквания. „Стегни се!”, „Вземи се в ръце!”, „Гледай да не ни изложиш!” – тези и подобни призиви твърде често са слушали те в детството си. Заедно с това, в семейството не се приветствало недоволството на децата от тяхното положение, агресията и другите негативни емоции. Нямайки възможност да влезе в открита конфронтация с родителите си, такова дете потиска своите чувства. То мълчи, но неговото тяло говори с езика на симптомите на бронхиалната астма, то „плаче”, молейки за помощ.
Смята се, че язвата на стомаха може да се провокира от тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, неправилно хранене, наследствена предразположеност, висока концентрация в стомаха на солна киселина, а така също от агресивната бактерия с красиво название Хеликобактер пилори. Между другото, далеч не при всички хора тези неблагоприятни фактори предизвикват заболяване. Защо става така? Болшинството учени се обединяват около мнението, че освен всичко друго съвсем не последна роля в развитието на язвата играят продължителния стрес и особеностите в характера, присъщи на много болни от язва.
Психолозите, например, предполагат, че често язва на стомаха възниква в хората с повишена тревожност, ранимите и неуверени, но в същото време предявяващи към себе си прекомерно високи изисквания. Те са вечно недоволни от себе си, склонни са към самобичуване. Именно за тях се отнася поговорката: "Причината за язвата не е в това, което ядете, а в това, което ви гложди".
Нерядко от язвена болест се разболяват и тези, които се оказват „заседнали” в една или друга ситуация, неспособни да приемат новите обстоятелства в своя живот. „Имам нужда от време, за да асимилирам всичко това” - обяснява такъв човек своята позиция. А неговия стомах, междувременно, асимилира сам себе си.
„Повръща ми се от тази работа!” - казваме за досадните си служебни задължения, които продължаваме да изпълняваме, тъй като по едни или други съображения не напускаме омръзналата ни работа. В резултат, в един момент нашето тяло започва да отразява, като в огледало, това, което става в душата ни.
Болките в гърба възникват по различни причини. Това са и травми, и физическо претоварване, и работа в неудобно положение, и преохлаждане... Междувременно, смята се, че
гърбът може да се разболее и вследствие на силна емоционална реакция
А така също от хронично напрежение. Няма нищо удивително, че често човек при „непоносимо натоварване”, уморен от „носенето на своя тежък кръст”, понесъл върху плещите си непосилен товар, реагира на нервните претоварвания с болки в гърба. Та нали именно тази част от нашето тяло служи за това, да носи тежести. Но всичко си има граници. Защото дори най-силните от нас в един момент могат да станат жертва на „засечка”, някои дори рискуват, в края на краищата, „да се огънат под нелекото бреме”...
Захарният диабет, от гледна точка на психосоматиката, се появява съвсем не от сладък живот. Точно обратното... Това заболяване, според психолозите, се провокира от конфликти в семейството, продължителни стресове и обиди. Но
главната психологическа причина за диабета е неудовлетворената потребност от любов и нежност
Изпитвайки хроничен „глад за любов”, желаейки „да вкуси” поне малко от радостите на живота, човек започва да удовлетворява своите емоционални потребности с помощта на храна. Именно храната става за него главен източник на удоволствие. И на първо място - сладкото. Оттук произтича преяждането, затлъстяването, повишеното съдържание на захар в кръвта и неутешителната диагноза - диабет. В резултат, и сладките лакомства - последния източник на удоволствие - се оказват забранени.
Венцислав СТОЙКОВ
Пълния текст четете на страници 12 и 13 от печатното издание.
