В продължение на цялата история на цивилизацията човечеството е живяло под заплахата от епидемии. Чума, едра шарка, холера, тиф, испански грип и други болести ставали причина за милиони жертви, обезлюдявайки цели градове. Не е чудно, че хората и до днес панически се страхуват от инфекции. От тези тъмни времена, когато опасността от тяхното разпространение била ежедневна реалност, в езика практически на всеки европейски народ съществуват фрази от рода на „да се пазиш като от чума”.
Но през миналия век науката направила огромен скок напред и страшните епидемии отстъпили. Или поне така изглеждало...
За съжаление с времето хората започнали да разбират, че далеч не всичко е толкова хубаво, както предсказвали учените.
Инфекциозните болести така и не са изчезнали окончателно
Например туберкулозата, която, според прогнозите на Световната здравна организация, не би трябвало изобщо да пресече границата между второто и третото хилядолетие, и досега остава реална заплаха. А в новинарските емисии от време на време се появяват съобщения за бум на холера или тиф в различни краища на света. Що се отнася до грипа, то едва ли ще се намери поне един възрастен човек, който нито веднъж да не се е разболявал от него.
Къде е проблемът? Нима работата на хиляди изследователи, търсещи средство за победа над болестта, се е оказала толкова неефективна? Всъщност техните открития, станали спасение за човечеството, в крайна сметка породили този проблем.
Всеки биологичен вид се стреми да оживее и затова е принуден постоянно да се адаптира към променящите се условия. За човека метод за такова приспособяване станал прогресът – в това число науката, която създава все по-нови и нови средства за борба с инфекциите. Но неговата силна страна – интелектът – в борбата с вирусите и бактериите се превърнала в слабост: на всяко ново лекарство те отговаряли с мутация. Появявал се нов, устойчив към медикаментите щам на микроорганизмите и той принуждавал хората да търсят по-ефективно средство за лечение. Днес тази своеобразна „надпревара във въоръжаването” е в своя разгар.
Една от тези болести е туберкулозата. Изглеждало, че медиците отдавна се поели контрол над нея: в много страни на света проверките за наличие на тази инфекция са задължителни. Но на практика нещата стоят далеч не така оптимистично.
Основните причини, поради които
туберкулозата и до днес остава непобедима,
са две. Първо, освен болните, съществуват и носители на инфекцията – тези, които не страдат от заболяването, но пренасят неговия възбудител. В този случай откриването на болестта е доста сложна задача и хората продължават да общуват със своите роднини, приятели, колеги, заразявайки ги неволно. Броят на носителите на бактерии просто не може да бъде изчислен. Някои специалисти епидемиолози предполагат, че такива са една трета от възрастните жители на Земята. Добавяйки към това високата плътност на населението в градовете, ние рискуваме да получим ситуация, при която инфекцията ще започне да се разпространява безконтролно. Освен това от тази болест страдат не само хората, но и животните, в това число и тези, чието мляко и месо употребяваме за храна. А това е още един път на заразяване.
Но друго нещо е много по-лошо. Микобактериите на туберкулозата много бързо мутират, придобивайки устойчивост към всяко ново лекарство, създадено от учените. И в някои случаи излекуването от нея е невъзможно, особено ако тя е стигнала твърде далече.
Носителите на такива устойчиви форми на туберкулоза стават все повече и днес епидемиолозите съвсем не са уверени, че ще могат да спрат нейното разпространение. Някои учени дори заявяват: мащабна епидемия може да се предотврати само чрез пълна изолация на всички болни.
Венцислав СТОЙКОВ
Пълния текст четете на страници 12-13 от печатното издание.
