15 май – Международен ден на семейството
Подводните камъни на съвместния живот
Пред прага на ритуалната зала или църквата младите хора едва ли се замислят за това, че семейният живот дарява не само всепоглъщаща радост, но и стоварва определени и понякога невинаги приятни задължения. Никой не може да гарантира на съпрузите безоблачно битие, дори ако в едно семейство се съединяват двама души, които много си приличат. Безусловно, именно това обстоятелство – сходството във възгледите, мирогледа, вкусовете и така нататък е довело младите хора до желанието да създадат общо семейно огнище. Но не бива да се забравя, че и младежът и девойката са расли в различни условия и семейният начин на живот в бащиния дом навярно също се отличават един от друг.
Пристрастието към едни и същи книги, музика, филми още не означава, че всеки от съпрузите възприема живота в едни и същи психологически координати. И тук (особено това се отнася за жените) е важен начинът на живот в родителското семейство. Човек навлиза във възрастния живот с определени навици, традиции, представи, които е възприел от ранно детство. Именно в семейството детето усвоява „правилата за поведение” спрямо близките и околните. Следвайки родителската програма „кое е добро, и кое е лошо”, всеки от нас превръща тези знания в свои ориентири в бъдещото, вече самостоятелно плаване из житейското море.
Известно е, че в творческа среда рядко се получават здрави семейства. Може на пръстите на ръката да се преброят удачните и дълготрайни семейни съюзи на артисти, певци и представители на другите жанрове в изкуството. Вероятно тук има множество разнообразни причини. Разбира се, не последна роля играят характерът и темпераментът (по правило, с преобладаване на холерични или сангвинични черти, а така също явната екстравертност).
Не е за подценяване и ревността, а понякога и завистта към успеха на партньора. И ето тук се крие най-главната причина за домашния конфликт –
старанието да се утвърдиш в семейния кръг за сметка на своята втора половинка
Така се случва не само в семействата на артистите, но и при хората, които са много далече от изкуството, но с неудовлетворени амбиции.
Възможно е това да става на подсъзнателно равнище и човек невинаги си дава сметка защо се заяжда, какво именно не му харесва в поведението, думите и действията на партньора.
И колкото по-малко удачно се уреждат нещата в живота на „родения лидер”, толкова повече претенции по съвършено незначителни поводи предявява той към своя партньор. Но ако и партньорът също е от породата на лидерите, то тук вече е трудно да се надяваме, че съпрузите са очаквани от безоблачно бъдеще.
Всеки опитен психолог знае, че ако в семейството нещо не върви и скандалите следват един подир друг, то именно жената може да измени тази ситуация. Дори ако двамата са направили редица грешки, на жената (по силата на психофизическите особености на нейния пол) предстои да поеме върху себе си миротворческата мисия. Тя трябва да разбере какво се крие зад истинските желания на съпруга, защо не съвпадат нейните и неговите стремежи и очаквания.
Не бива да се чака пасивно, че всичко ще се размине от само себе си, ще се разсее и ще бъде забравено. Защото тази ситуация може да доведе до безизходица и тогава ще бъде късно да се поправи каквото и да било. Не бива да се зацикля върху самолюбието и лъжливата гордост, не е нужно да се демонстрира силата на собствения характер.
Дори в много задружно живеещите двойки семейните кризи са неизбежни. Те се изразяват в спорове, скандали, които понякога водят до развод.
Агресията е проява на нашето състояние на неудовлетвореност,
когато очакванията и реалния живот рязко се разминават. Случва се и така, че човек не си дава сметка за това, че нещо не му е по душа. Но лошо осъзнаваната, „тлееща” неудовлетвореност се изразява в косвена агресия – саркастично отношение към чувствителните точки на партньора, придирчивост към дреболии и дори откровени заплахи.
А цялата работа е в това, че по този начин човек се опитва да обясни сам на себе си смътно усещаната неудовлетвореност, в основата на която лежи, по правило, неосъзнаваната неувереност в самия себе си, в своето положение.
Шумните скандали с употребата на лексика, която не оставя и спомен за неотдавнашното гукане на влюбените птички, - това е вербална агресия, т.е. изразяване с думи на собствените негативни емоции.
Психолозите, говорейки за агресия, посочват още и такива нейни разновидности, като спонтанни взривове на сляпа ярост, прояви на ненавист и садизъм.
Има още и обратна страна на агресията – така наречената „автоагресия” – човек обвинява за всичко само себе си (макар че, естествено, за всяко скарване между съпрузите вина имат и двамата, нежелаещи или неумеещи да вникнат в причината за конфликта) и достига до такъв етап, който
може да доведе дори до самоубийство
Случва се и така, че човек не осъзнава собствената си агресивност вследствие на изкривяване на възприятието на действителността. Но това вече е медицински случай.
По правило, в тези ситуации, когато във взаимоотношенията възникват разногласия, едната страна се опитва да накара другата да се промени. За целта мнозина прибягват до далеч не най-добрите способи – бунт или нападение.
За да избухне човек, не е нужно да бъде прекалено емоционален. Понякога външно спокойния човек (с характерни черти на меланхолик или дори флегматик) може дълго да трупа раздразнението, анализирайки ситуацията, преди да изпусне парата. И колкото по-невъзмутим е бил по-рано партньора в конфликтните ситуации, толкова по-силно може да се окаже неговото избухване.
А някой дори не си прави труда да осмисли случващото се и избухва дори по незначителен повод. Тук първа цигулка свири неумението спокойно да се реагира на индивидуалните различия, неспособността самостоятелно да се поставят цели пред себе си, да взима решения.
Бунтуващият се никога не поема отговорност
Нападащият партньор обвинява за всички свои неуспехи другия, опитвайки се така да докаже своето превъзходство. И мисли при това, че именно другия трябва да се промени преди самият той да го направи. Проблемът се състои в ниската самооценка, в стремежа да се повиши тя за чужда сметка.
Разбира се, не бива да се трупат и премълчават обидите. По-добре е човек да изкаже всички свои претенции, пожелания в мека, тактична форма. И когато конфликтът е разрешен, да се постарае да забрави за него и да не го припомня при случай.
По силата на психологическите особености мъжете и жените виждат една и съща ситуация по различен начин.
Владимир ЙОНЕВ
